Какви са качествените изследователски процеси?
Понятията за валидност и надеждност са относително чужди на областта на качественото изследване. Концепциите просто не са подходящи. Вместо да се фокусират върху надеждността и валидността, качествените изследователи заместват надеждността на данните . Надеждността се състои от следните компоненти: (а) Достоверност; б) прехвърляемост; (° С); надеждност; и г) потвърждение.
Достоверност и надеждност
Достоверността допринася за вярата в надеждността на данните чрез следните атрибути: (а) продължително ангажиране; б) постоянни наблюдения ; в) триангулация; г) референтна адекватност ; д) разясняване на връстници; и е) проверки на членовете.
Триангулацията и проверките на членовете са първични и често използвани методи за преодоляване на доверието .
Триангулацията се осъществява чрез задаване на едни и същи изследователски въпроси на различни участници в проучването и чрез събиране на данни от различни източници и чрез използване на различни методи за отговор на тези изследователски въпроси. Проверките на членовете се извършват, когато изследователят поиска от участниците да прегледат както данните, събрани от интервюиращия,, така и интерпретацията на изследователите на данните от интервюто. Участниците обикновено оценяват процеса на проверка на членовете и знаят, че те ще имат възможност да проверят своите изявления, което води до това, че участниците в изследването желаят да попълнят всички пропуски от по-ранни интервюта . Доверието е важен аспект на процеса на проверка на членовете.
Обобщаване и надеждност
Прехвърляемостта е обобщение на резултатите от проучването на други ситуации и контексти. Прехвърляемостта не се счита за жизнеспособна научноизследователска цел.
Контекстът, в който се извършва събирането на качествени данни, определя данните и допринася за тълкуването на данните . Поради тези причини обобщението в качественото изследване е ограничено.
Целенасочената извадка може да се използва, за да се отговори на въпроса за прехвърляемостта, тъй като специфичната информация се максимизира във връзка с контекста, в който се извършва събирането на данни.
Тоест специфичната и разнообразна информация се подчертава в целенасоченото вземане на проби , а не в обобщената и обобщена информация, каквато е случаят, по принцип, в количественото изследване. Целевата извадка изисква отчитането на характеристиките на отделните членове на извадката, доколкото тези характеристики са много пряко свързани с изследователските въпроси.
Надеждност и надеждност
Надеждността зависи от валидността . Поради това много изследователи от качествен тип смятат, че ако е демонстрирано доверие, не е необходимо и самостоятелно да се демонстрира надеждността . Въпреки това, ако един изследовател разреши синхронизиране на термините, тогава доверието изглежда по-скоро свързано с валидността, а надеждността изглежда по-скоро свързана с надеждността.
Понякога валидността на данните се оценява чрез използването на одит на данни. Може да се извърши одит на данните, ако наборът от данни е богат, така че одиторът може да определи дали изследователската ситуация се отнася за техните обстоятелства. Без достатъчно подробности и контекстуална информация това не е възможно. Независимо от това, важно е да запомните, че целта е да не се обобщавате извън извадката.
Качественият изследовател трябва твърдо да записва критериите, по които трябва да се вземат решения по категории (Dey, 1993, p.
100). Способността на качествения изследовател да използва рамката за анализ на данните гъвкаво, да остане отворена за промени, да избегне припокриване и да обмисли категории, които преди това не са били на разположение или които не са били наблюдавани, до голяма степен зависи от познаването и разбирането на данните от изследователя. Това ниво на анализ на данните се постига чрез омаловажаване на данните (Glasser & Strauss, 1967).
Качествено изследване може да се извърши, за да се възпроизведе по-ранната работа, и когато това е целта, важно е категориите данни да се направят вътрешно съгласувани. За да се случи това, изследователят трябва да изработи правила, които описват свойствата на категориите и които в крайна сметка могат да бъдат използвани за оправдаване на включването на всеки бит за данни, който остава присвоен на категорията, както и да предостави основа за по-късни тестове за репликиране & Guba, 1985, p.
347).
Изкуството на качествените изследвания и надеждността
Процесът на прецизиране на данните в рамките на отделните категории трябва да се извършва систематично, така че данните първо да бъдат организирани в групи според сходни атрибути, които са очевидни. След тази стъпка данните се поставят в купчини и подписи, така че диференциацията се основава на по-фини и по-фини дискриминации.
Чрез процеса на писане на бележки един качествен изследовател записва бележки за възникването на модели или промените и съображенията, свързани с процеса на рафиниране на категорията. Може да се очаква, че категоричните определения ще се променят в хода на проучването, тъй като това е от съществено значение за постоянните сравнителни процеси - категориите стават по-малко общи и по-специфични, тъй като данните се групират и прегрупират в хода на изследването. Поради това при дефинирането на категориите трябва да сме едновременно внимателни и колебливи - внимателни към данните , както и опит в нашите концептуализации за тях (Dey, 1993, стр. 102).
Източници:
Dye, JG, Schatz, IM, Rosenberg, BA и Coleman, ST (2000 г., януари). Постоянен метод за сравнение: Калейдоскоп на данни. Качествен доклад, 4 (1/2).
Glaser, В., and Strauss, A. (1967). Откриването на обоснована теория: Стратегии за качествени изследвания. Чикаго, И.Л.: Алдин.
Lincoln, YS и Guba, EG (1985). Натуралистично разследване. Нюбъри Парк, Калифорния: Сайдж.