Всеки бизнес може да определи суми за разграничаване между служители на непълно работно време и на пълно работно време за целите на заплащане и обезщетения. Но ако искате да зададете тези разлики във вашата компания, трябва да знаете различните закони, които определят състоянието на непълно работно време и на пълно работно време и как тези закони могат да повлияят на бизнеса Ви.
Например, можете да зададете конкретен брой часове на седмица като пълно работно време, за да дадете обезщетения за здравни грижи на служителите си. В много компании служителите на пълно работно време получават обезщетения, докато служителите на непълно работно време не.
Друга разлика между служителите на непълно работно време и на пълно работно време е, че те могат да бъдат изплащани по различен начин - заплати срещу заплащане на час . Някои служители на пълен работен ден могат да бъдат заплатени, докато служителите на непълен работен ден се заплащат на час.
Как са дефинирани служителите на пълно работно време
Традиционно 40 часа в седмицата се считат за работа на пълно работно време, но има много текущи случаи, при които часовете, които се изискват за пълно работно време, са намалени. Бюрото по трудова статистика дефинира пълно работно време като 35 или повече часа седмично, но това е само за статистически цели и не е закон.
Законът за достъпни грижи (Obamacare) определя служителите на пълен работен ден като тези, работещи средно по 30 часа седмично, за целите на определянето на плащанията, изисквани от работодателя, за по-големите работодатели.
Много работодатели изискват по-малко часове за пълно работно време, като 35, 32 или дори 30 часа.
Сюзън Хайтфийлд, който пише за човешките ресурси за thebalance.com, отбелязва, че "по-малко часове се считат за нестандартно предимство в някои организации". Тоест, ползата за служителите е, че могат да работят по-малко часове и все още получават ползите, дадени на служителите на пълно работно време.
Закон за лоялните стандарти за труд (FLSA). основното трудово право в САЩ, не уточнява изискванията за служител на пълен работен ден, оставяйки въпроса на работодателите. Департаментът на труда заявява,
"Дали един служител се счита за пълно или непълно работно време не променя прилагането на FLSA."
Това означава, че работодателите трябва да следват разпоредбите на FLSA за служители на пълен работен ден и на непълно работно време по въпроси като минималната работна заплата, извънредния труд и детския труд .
Като работодател имате право да посочите какво представлява служител на пълен работен ден, докато прилагате свои собствени критерии постоянно на всички служители.
Каква е разликата между служителите на пълен работен ден и еквивалентите на пълно работно време?
Законът за достъпни грижи изисква работодателите да направят изчисление за еквиваленти на пълно работно време , за целите на броене. Този процес отнема служители на непълно работно време и изчислява процента на всеки работещ на непълен работен ден спрямо служител на пълно работно време. Това изчисление не засяга служителите; това е само за целите на преброяването. Една фирма, която има 50 или повече "еквиваленти на пълно работно време", е изправена пред наказание, ако на работниците и служителите не е даден здравноосигурен план, платен от работодателя. Предприятие с по-малко от 50 еквиваленти на пълен работен ден може да получи данъчни кредити за предоставяне на план.
Какво представляват работещите на непълен работен ден?
Служител на непълно работно време е служител, който работи по-малко от цялото време. Макар че това звучи очевидно, важно е да посочите това разграничение в ръководството за политиката на служителите си.
Можете да посочите конкретни типове служители или конкретни видове работни места като непълно работно време.Например, може да искате да направите всички работници на непълно работно време и всички служители на кадри на пълен работен ден. Можете да плащате служители на непълно работно време на почасови ставки и различни ставки за различни видове работа.
Но бъдете внимателни да не дискриминирате, като правите някои работници на подобни работни места на непълно работно време (и отричате ползите от тях), докато други в една и съща работа са на пълно работно време. Не правете всички жени на непълно работно време и всички мъже на пълен работен ден.
Защо трябва да посоча статут на служител "на пълно работно време"?
Важно е да се прави разграничение между служители на пълен работен ден и на непълно работно време, защото служителите на непълно работно време обикновено не получават:
- Платен отпуск, като почивка или празник
- Обезщетения за служители като здравно осигуряване
- Служителите на непълно работно време често са изключени от участие в планове за пенсиониране на работодатели.
Както можете да видите, служителите на пълен работен ден са по-скъпи да наемат, отколкото служителите на непълно работно време.
Статус на пълно работно време и на непълно работно време в наръчника за служителите
Когато създавате наръчника за служителите си или ръководството за политики и процедури (разбира се, с помощта на вашия адвокат), конкретно определяйте кои работни места са на непълен работен ден и какви ползи са на разположение на служителите на пълно работно време и кои са на непълно работно време.
Служители на пълен работен ден и на непълно работно време и данъци
Независимо от статута на служител, от вас като работодател се изисква да задържите данъци върху заплатите (данъци върху доходите и данъци FICA) от всички служители, да плащате данъци за безработица и обезщетения на работника.