История на компенсацията на работниците
Преди да бъдат приети закони за компенсация на работниците, ранените работници и техните работодатели се ръководеха от обичайното право.
Законът до голяма степен облагодетелства работодателите. Работниците могат да търсят обезщетение за трудови злополуки, като съдят работодателя си , но рядко са успешни. Повечето служители биха могли да бъдат победени на базата на един от следните аргументи:
- Успехът на риска Служителят поема рисковете, свързани с работата, когато поеме работата.
- Непредвидимост от вноски Собствената небрежност на служителя е допринесла за нараняването, така че работодателят не е виновен.
- Съпруга Небрежност на служителя Травмата на работника е причинена от небрежност на друг служител.
Тези защити бяха трудни за преодоляване на служителите, така че малцина получиха обезщетение за трудови злополуки. Ситуацията започна да се променя в началото на двадесети век, когато обществеността стана по-съпричастна към тежкото положение на работниците. Първият закон за обезщетяване на работници в Съединените щати е приет през 1911 г. от законодателната уредба на Уисконсин. Други държави бързо последваха примера.
До началото на 20-те години повечето държави въведоха система за компенсиране на работниците. Последната държава, която е приела статут на обезщетение на работниците, е Хавай. Законът й е приет през 1949 г.
Задължително покритие
Във всички държави освен в две държави (Оклахома и Тексас) покритието за компенсация на работниците е задължително. Това означава, че работодателите са задължени по закон да купуват политика за компенсиране на работниците от името на техните служители.
Работодателите, които изпълняват това задължение, са защитени от съдебни дела от ранени служители. Работниците, които приемат обезщетения за трудова злополука съгласно полицата за обезщетение на работници, не могат да предявят иск за работодателя си за тази вреда.
Законите за компенсация на работниците не важат за всеки работник. Законите имат известни изключения, които варират от държава в държава. Много закони изключват местни и селскостопански работници, независими изпълнители и еднолични търговци .
Цените отразяват очакваните загуби
Работниците, компенсаторни застрахователи и агенции за кредитен рейтинг (като NCCI ) събират огромни количества данни за вземанията за обезщетение на работниците. Те обобщават данните по индустриална група и класификационен код . За всяка класификация те изчисляват броя и размера на вземанията, настъпили през всяка от последните няколко години. Те използват тези данни, за да предвидят честотата и сериозността на бъдещите претенции. Когато купувате обезщетение за обезщетение на работниците за първи път, ставката, която плащате, ще отразява средния размер на исковете за претенции от кодовете на класа, изброени в вашите правила.
Селското стопанство, минното дело и строителството са опасни занятия. Работниците, наети в тези отрасли, са предразположени към сериозни наранявания. По този начин техните работодатели плащат относително високи ставки за обезщетение на работниците.
Работодателите, които извършват дейност в по-малко опасни отрасли, заплащат по-ниски ставки.
Оценка на опита
След като вашият бизнес работи няколко години, той вероятно ще бъде предмет на рейтинг на опит . Този термин се отнася до метод за оценка, при който премията Ви се коригира нагоре или надолу, за да отрази историята на загубите на вашата компания. В зависимост от опита Ви за искове, може да плащате повече или по-малко за обезщетение за обезщетение на работниците, отколкото други работодатели във вашата индустрия. Ако вашият загубен опит е по-добър от средния, може да се приложи кредит към вашата премия за обезщетение на работниците. Обратното също е вярно.
Стратегии за намаляване на премиите
Работодателите разполагат с редица възможности за намаляване на премиите за обезщетение на работниците. Едната е да се въведе програма за управление на риска, за да се сведат до минимум нараняванията на работното място. Ако имате нужда от помощ при настройването на програма, помолете застрахователя си за помощ.
Много застрахователи предлагат услуги за контрол на риска, за да помогнат на притежателите на полици да намалят загубите.
Друга възможност за намаляване на премиите е да се запишете в плана за дивиденти . Плановете за дивиденти възнаграждават работодателите, които имат добра загуба. Има няколко типа планове. Някои планове изчисляват дивидентите само въз основа на премия. Други също отчитат загубата ви. Плановете за дивиденти варират според държавата и от един застраховател до друг.
Третият начин за намаляване на разходите за обезщетение на работниците е чрез самозастраховане . Когато се самоосигурявате, поемате част от риска от загуба на обезщетение за работниците. Два вида самоосигуряване, които са на разположение на малките предприятия, са малък приспадаем план и групова застраховка. Самозастрахованата група е съвкупност от фирми, които обединяват своите премии и загуби. Груповата самозастраховка не е налице във всички държави.