Какви са съвместните работодатели и специалните работодатели?

Фирмите, които наемат работници, трябва да спазват различни федерални и държавни закони. Например, те трябва да заплатят минималната заплата, изисквана от Закона за лоялните стандарти за труд (FLSA). В повечето държави работодателите трябва да закупят политика за обезщетение на работниците, за да гарантират, че работниците, които са ранени при работа, получават предоставените им от закона обезщетения.

Повечето работници имат един работодател. Те изпълняват работа за същия бизнес, който ги наема.

Някои служители обаче се споделят от няколко фирми. Те се наемат от една компания и работят за друга. Когато две или повече бизнеси споделят работници, могат да възникнат разногласия за това, коя компания е отговорна за спазването на федералното или държавното трудово законодателство.

Федералните трудови закони

Повечето федерални трудови закони се прилагат и прилагат от Министерството на труда (DOL). Законите, които са свързани със заплатите и трудовите въпроси, като FLSA и Family Medical Act Act, се контролират от отдела за заплати и часове на DOL.

Работник, който е споделен от множество работодатели, има право на същите права и защита съгласно федералните трудови закони като всеки друг работник в САЩ. За да защити правата на работниците, DOL създаде някои правила относно съвместната заетост. Когато съществува съвместна заетост, всички работодатели са отговорни, съвместно и индивидуално, за спазването на законите. Съвместната заетост може да бъде вертикална или хоризонтална.

Съвместна заетост под обезщетение на работниците

Понятието за съвместна заетост може да се прилага за обезщетение за обезщетение на работниците . В много държави бизнесът се счита за съвместен работодател, когато наема работници от професионална работодателска организация (PEO). PEO е независима компания, която предоставя на своите клиенти (работодатели) различни трудови, административни и професионални услуги по договор. В зависимост от условията на договора PEO може да се занимава с наемане, заплати, данъци и обезщетения, докато клиентът контролира работата на служителите. PEO и клиентът се считат за съзастрахователи на наетите служители . Двете компании споделят рискове и отговорности, свързани със заетостта.

В някои държави законът определя дали PEO или клиентът трябва да закупуват обезщетение на работниците от името на наетите работници. В други държави PEO и клиентът могат сами да вземат това решение.

Държавното законодателство може също така да уточни как трябва да бъде осигурено обезщетение за обезщетение. Някои държави изискват от клиента да застрахова работниците съгласно политика, написана на негово име. Други държави позволяват на PEO да застрахова работниците по основната политика, която обхваща директните работници на PEO, както и всички работници, отдадени на своите клиенти.

Още държави изискват "координирана" програма. При този тип програми наетите работници са осигурени по полицата, написана на името на клиентската компания, а политиката е свързана с PEO чрез потвърждение .

Специална заетост

Друго понятие, свързано с споделянето на работници, е специалната заетост. Специалната трудова заетост се основава на доктрина от обичайното право, наречена принудително настойничество. Това правило се прилага за компенсация на работниците. "Зает служител" е работник, нает от един работодател, наричан генерален работодател, и зает на друг. Заемополучателят се нарича специален работодател. Ако работникът е ранен при работа, специалният работодател е отговорен за осигуряването на обезщетения на работниците .

Много държави имат закони, които описват обстоятелствата, които трябва да съществуват за заемополучател да се квалифицира като специален работодател.

Законите се различават според държавата. Обикновено обаче заемополучател се счита за специален работодател, ако са настъпили всички от следните:

Временни работници

Специално трудово правоотношение обикновено съществува, когато временна агенция за персонала е предоставила на работника до предприятие "Клиентът"). Обикновено персоналът и клиентът подписват договор, който определя срока на назначението на служителя и вида работа, който той или тя ще извърши. Агенцията за персонал обикновено остава генерален работодател на работника, така че тя отговаря за закупуването на компенсаторна застраховка за работниците. За да се защити срещу съдебни дела от временно наетите работници, клиентът трябва да бъде включен в списъка като алтернативен работодател съгласно политиката за компенсация на служителите на агенцията.

Изпълнителите

В някои случаи изпълнителят може да бъде считан за специален работодател на служител на подизпълнител. Това може да се случи, ако кажем, един изпълнител наема кран или друго парче оборудване и собственикът на оборудването осигурява оператор.

Да предположим например, че заетият строител изгражда офис сграда. Busy наема кран от Easy Equipment с цел вдигане на климатичната техника върху покрива на сградата. Лесно оборудване осигурява на работник на име Ед да работи с крана. Ед е ранен на работния площад на Busy Builder и търси обезщетения за обезщетения от Busy. Ед твърди, че Busy е специален работодател, така че той има задължението да осигури обезщетенията. За да получи ползи от заетите строители, Ед ще трябва да докаже, че изпълнителят отговаря на изискванията на специален работодател според закона на своята държава.

Други привлечени работници

Работник, нает от една компания да работи изключително за друг, може да се счита за специален служител на работодателя, на когото е назначен. Например, Ейми е наета от А-1 счетоводни услуги, за да управлява сметките на клиент на A-1, прекрасно производство. Чудесна нужда от счетоводител на пълно работно време и Бет изпълни тази роля, откакто беше наета от А-1. Работи изключително за "Чудесно" в офис, разположен в помещенията на производителя. Ако Ейми е ранена по време на работа и търси обезщетение на работниците от "Удивително", "Ужасно" може да бъде задължено да им предостави.