Включвате или изключвате емпатията?
Въпреки че има много, за които да бъдете благодарни, когато става дума за хора, които дават добри причини, като този алтруизъм вероятно е вродена и че нашият център за награди за мозъка светва, когато даваме, това, което очакваме като фондация, не винаги е това, което получаваме.
Невронауката всъщност е открила, че има тъмна страна на нашия алтруизъм.
Понякога не даваме убедителни причини или не предоставяме колкото може повече.
Проблемът изглежда е най-тежък, когато ни се иска да дадем на много хора, които са далеч, дори и в случай на обстоятелства. Или когато определено бедствие не е достатъчно масивно или достатъчно драматично.
Човешките същества често не предприемат действия в случай на геноцид от другата страна на земното кълбо, нито помагат за облекчаване на мизерната бедност, която засяга голяма част от хората в света. Можем да пренебрегнем, че бавно движещите се наводнения в развиващата се страна все още реагират нетърпеливо, когато земетресение наблизо убива стотици хиляди хора.
Изследванията разкриха някои изненадващи обрати и слепи места в нашето алтруистично поведение.
Петър Сингър, етиолог и автор на "Животът, който можете да спасите" , обясни няколко от тях в своята книга за световната бедност.
Ето шест начина, по които Сингър казва, че побеждаваме нашите щедри импулси.
1. Идентифицираната жертва
Изследванията показват, че сме се преместили много повече от тежкото положение на едно лице, което може да бъде идентифицирано, отколкото от това на няколко души, или от общо изявление за нужда.
В един експеримент участниците получиха възможност да дарят част от парите, които са платени за участието си в изследването, на благотворителна организация, която помага на децата както в САЩ, така и по света.
Една група получи обща информация за необходимостта, включително изявления като "недостигът на храна в Малави засяга повече от три милиона деца".
Втората група е показала снимката на младо малавично момиче на име Рокиа и каза, че тя е бедна и че техният подарък може да промени живота й към по-добро.
Групата, получаваща информация за Рокиа, даде значително повече от това, че групата получава обща и статистическа информация.
Когато трета група получи обща информация, снимка и информация за Рокиа, те дадоха повече от общата информационна група, но не толкова, колкото групата само на Рокиа.
Изследователите установяват, че дори добавянето на още едно дете към жалбата намалява сумата на дарението.
Оказва се, че ще отделим много повече, за да спасим определена жертва, отколкото ще платим, за да спасим "статистическия" живот. Чувстваме съчувствие, когато чуем историята на конкретен човек .
2. Парокиализъм
Хората са се развили, за да се грижат за хората, които са най-близки до тях, така че не е изненада, че не сме толкова придвижвани от трагедията далеч от тази, която включва хора, с които се чувстваме близки.
Питър Сингър посочва, че въпреки че американците дадоха щедри $ 1,54 милиарда, за да помогнат на жертвите на цунамито в Югоизточна Азия през 2004 г., тази сума е била по-малко от една четвърт от 6,5 милиарда долара, които дадохме на следващата година, за да помогнем на хората, засегнати от урагана Катрина.
Това е въпреки огромната смъртност от 220 000 цунами в сравнение с 1600 смъртни случая от урагана.
Парокиализмът е по-лесен за разбиране преди съвременните комуникации. По-трудно е да се преглътне в епоха на непосредствени образи от цял свят. Нейната упоритост, въпреки че има свят в дневните ни, говори за силата на тази човешка черта.
3. Маловажност
Всички сме бързо развълнувани от степента на нуждата. Когато изследователите казаха на участниците в проучването, че няколко хиляди души в руандански бежански лагер са изложени на риск и ги помолили да изпратят помощ, която би спасила живота на 1500 от тях, тяхната готовност да даде беше свързана с дела на хората, които биха могли да спасят.
Колкото по-малък е процентът, толкова по-малко желаещи са хората да помагат. Например, те бяха по-желателни, ако спестиха 1500 от 5000, отколкото ако спестиха 1500 от 10 000 души.
Психолозите наричат това "безсмислено мислене" и много хора достигат прага на безсмислието сравнително бързо.
Пол Слович от Research Research и водещ изследовател в тази област, предполага, че това явление може да се дължи на чувство за вина за хората, които не могат да спасят в такава ситуация. Вината може да има депресиращ ефект върху емпатията и алтруизма
4. Разпространението на отговорността
Често наричан "ефекта на минувач", тази човешка черта ни позволява да предположим, че някой друг ще направи това, което трябва да се направи.
Изследователите в един експеримент установяват, че 70% от участниците, които са сами и са чували звук на бедствие от друг човек в съседна стая, са отговорили и помогнали. Когато двама от участниците бяха заедно, степента на отговор на звука на болката спадна значително, в един случай до само седем процента.
Често се оставяме "от куката", ако мислим, че други ще навлязат.
5. Смисълът на справедливостта
Хората изглеждат невероятно фино настроени към всичко, което изглежда несправедливо.
Експериментите установиха, че хората ще се противопоставят на най-добрите си интереси, ако ситуацията наруши тяхното чувство за справедливост.
Например, двама играчи в експериментална игра са казали, че един от тях ще получи сума пари, като например $ 10, и трябва да я раздели с втория играч. Ако вторият човек откаже предложението, нито един от играчите не получава нищо.
Първият човек или оферентът решава колко от парите той ще предложи на получателя. Чистият личен интерес би означавал, че дарителят би предложил възможно най-малката сума и получателят би се съгласил с това, тъй като получаването на нещо е по-добро от нищо.
Ако обаче получателят смята, че предложената сума е "несправедлива", той или тя вероятно ще го откажат, като се увери, че никой не получава нищо. Най-добрите сделки са тези, при които парите са разделени еднакво, привличащи чувството за справедливост.
В случая на благотворителни дарения алтруизма на донорите може да бъде депресиран, ако смята, че други хора не правят своя дял. Не изглежда справедливо да давате, да речем, 10 процента от дохода си за благотворителност, ако другите дават по-малко или нищо.
Ето защо някои набиратели на средства сега предлагат връстливи примери за даване. Ако знаете, че вашият съсед даде $ 50, може да сте мотивирани да дадете повече или повече. Също така, даването на кръгове или даването на общности може да се използва в този коефициент на "справедливост".
6. Пари
Странно, е установено, че мисленето за пари може също да потисне алтруизма.
В един експеримент изследователите поставиха началото на една група участници да мислят за пари, например, като разказват фрази за пари или като купят пари от монополи в близост. Контролна група не получи никакви напомняния за пари. Разликата? Паричната група показва по-голяма независимост един от друг и по-малко сътрудничество чрез:
- като се нуждаете от повече време, за да потърсите помощ, когато правите трудна задача
- оставяйки по-голямо разстояние между столовете, дори когато им е казано да се приближат, за да могат да разговарят един с друг
- като е по-вероятно да изберат една развлекателна дейност, която може да се ползва сама
- тъй като е по-малко полезен за другите
- и дават по-малко пари, когато са помолени да дарят някои от парите, които са им платили, за да участват в експеримента за добра кауза
Причината за това поведение от страна на паричната група може да се окаже, че щом нещо може да бъде купено, нуждата от общностно сътрудничество намалява. В експеримента дори предложението за пари произвежда индивидуално поведение, а не чувство на общност.
Какво могат да направят фондодателите?
Ето някои тактики, които смартьорите могат да използват, за да преодолеят защитите, създадени от нашия мозък, за да избегнат правилното нещо:
- използвайте привлекателни изображения и се съсредоточете върху една жертва вместо няколко
- спомагат за изграждането на чувство за общност и справедливост
- да покажем взаимовръзката между себе си и хората на хиляди километри разстояние и как всички сме подобни
- помогнете на донорите да разберат, че техният подарък не е просто "спад в кофата"
- кажете завладяващи лични истории
- използвайте статистически данни по конкретни, човешки и творчески начини
- предлагат начини да помогнете, че не включват просто даване на пари.
Най-важното, казва Сингър, е да се създаде култура на даване.
Да позволите на други хора да знаят за личната благотворителност може да помогне на другите да отворят сърцата и портфейлите си.
Организации като Bolder Giving могат да определят нови норми за даване. Даването на кръгове може да създаде общност от дарители, които се подбуждат един към друг.
Възстановяването на "по подразбиране" на нашите системи също може да помогне.
Singer цитира програмите за донорство на органи в някои държави, които предполагат, че ще дарите, освен ако не се откажете, вместо да зависите от донорите, които да се включат.
Корпорациите, които насърчават даването на служители, могат да направят нещо подобно, както и да предоставят програми за доброволци, които позволяват на служителите да използват работното време, за да връщат на общността.
Създаването на култура на даване, казва Сингър, може да стигне далеч към насърчаване на човешкото поведение, което се издига над своите еволюционни модели и използва разума, както и емоцията, за да взема етични решения относно кого ще помогнем и как.
ресурси:
- Петър Сингър, Животът, който можете да спасите , особено глави 4 и 5.
- Пол Слозик, "Ако погледна на масата, никога няма да се справя ": Психически изтръпване и геноцид .