Регламента е на държавно ниво, а не федерално
Застрахователните курсове се регулират от държавата
Застрахователните компании се регулират от държавите. Всяка държава има регулаторен орган, който контролира застрахователните въпроси.
Този орган често се нарича Министерство на застраховането, но някои държави използват други имена. Примери за това са службата на комисаря по застраховането (Вашингтон) и отдела за финансов регламент (Орегон). Застрахователният отдел се ръководи от комисар. В зависимост от държавата застрахователният комисар може да бъде назначен или избран.
Всички държави регулират процентите, използвани при някои видове застраховки. Степента на регулиране се различава значително от държавата до държавата. Някои държави упражняват много строг контрол, докато други налагат много малко. Повечето държави попадат някъде по средата.
Защо не федерална регулация?
Много застрахователни компании осъществяват бизнеса си в държавни линии. Няколко правят бизнес в почти всички държави. Защо застрахователите не са регулирани от федералното правителство? Отговорът е в закон, приет през 1945 г., наречен "Закон Маккарран-Фергюсън". Този закон дава на държавите правомощията да регулират застрахователите. Законът беше приет в отговор на решението на Върховния съд на САЩ през предходната година.
Съдът постанови, че застрахователната дейност представлява междудържавна търговия. Това означава, че федералното правителство има право да регулира застраховката.
Решението на Върховния съд заплаши да повиши застрахователния отрасъл, като премахне държавния контрол. Законът Маккаран-Фъргюсън възстановява властта на държавите.
Той дава на държавите правото да облагат и регулират застрахователите. Законът обаче съдържа три основни изключения:
- Застрахователите са обект на федерални антитръстови актове, доколкото те не са регулирани от държавното право.
- Федералното правителство може да приеме осигурителни закони, които заменят държавните закони.
- Застрахователите подлежат на федерални закони, които им забраняват да се занимават с бойкот, принуда или сплашване.
През 2010 г. Конгресът прие Закон "Дод-Франк", който наложи много нови регулации на финансовите институции. Законът създава Федералната служба за застраховане (FIO). Тази агенция е част от Министерството на финансите на САЩ. Тя е създадена, за да следи застрахователната индустрия, за да гарантира, че е финансово стабилна. FIO е само консултативен орган. Той няма регулаторни правомощия върху застрахователите.
Цел на регулацията на ставките
Има няколко причини, поради които държавите регулират осигурителните ставки. Едното е да се гарантира, че цените не са прекомерни. При липса на регулиране застрахователите биха могли да начисляват такси, които са твърде високи и генерират прекалено голяма печалба. Втората цел е обратното, за да се гарантира, че нивата не са твърде ниски. Застраховател, който налага прекалено ниски лихвени проценти, може да продава много полици , но няма средства за плащане на вземания. Цените трябва да са достатъчни, за да могат застрахователите да останат разтворими.
Трета цел на застрахователния регламент е да се предотврати нелоялната дискриминация . Застрахователните застрахователи имат право да дискриминират в полза на някои купувачи на застраховки пред други, но причините трябва да са валидни. Например, застрахователите могат да начисляват по-висока или по-ниска лихва въз основа на историята на исковете на притежателя на полицата. Едно предприятие, което не е направило никакви предварителни рекламации, може да плаща по-малко за търговска авто-политика от подобен бизнес, който е претърпял много загуби от автомобил. Застрахователите могат също така да дискриминират въз основа на естеството на риска. Застрахователят може да начислява повече, за да застрахова сграда, която няма пожарогасители, отколкото подобна сграда, която е напълно поръсена.
Застрахователите са забранени да дискриминират застрахованите лица въз основа на фактори, които не са свързани с застрахованите рискове. Примери за това са расата, религията и националният произход.
Някои характеристики могат да се използват за оценяване на някои видове застраховки, но не и други. Например, много държави позволяват на застрахователите да вземат предвид възраст, пол и семейно положение в рейтинга на лично авто покритие. Тези фактори не са от значение за рейтинга на търговските автори .
Видове тарифни закони
Всички държави упражняват известен контрол над процентите, използвани от застрахователите. Въпреки това, законите за осигурителната ставка варират значително в различните държави. Някои държави имат стриктни закони, които изискват предварително одобрение на всички тарифи. Други имат леки закони, които не изискват предварително одобрение. Много от тях изискват предварително одобрение на някои тарифи.
Съществуват шест основни типа закони за застрахователните лихви.
- Предварително одобрение Застрахователите трябва да подават тарифи на държавния рейтинг и да чакат одобрението, преди да ги използват. В някои държави застрахователят може да приеме, че тарифите са одобрени, ако не са чули нещо друго от застрахователния отдел в рамките на определен период от време (като например 90 дни).
- Файлове и използване Застрахователите трябва да подават тарифите си в регулаторната агенция, но могат да започнат да ги използват веднага след подаването.
- Ползвателите и осигурителите на файлове могат незабавно да използват новите тарифи, но трябва да ги подадат на регулатора в рамките на определен период от време.
- Модифицираните застрахователи с предварителен одобрение трябва да получат предварително одобрение само за промени в процента, които са резултат от подобрение или влошаване на загубата на застрахователя.
- Рейтинг на гъвкавостта Застрахователите трябва да поискат одобрение за промени в процента, които надвишават определен процент. Например от застрахователите може да се изисква да получат предварително одобрение, ако увеличат или намалят процентите си с повече от 5%.
- Без подаване Застрахователите не са задължени да подават тарифи или да получат одобрение от регулатора.
Много държави използват комбинация от тези закони. Например, дадена държава може да изиска от застрахователите да получат предварително одобрение на лихвите, използвани в лични линии, но да позволят на застрахователите да "регистрират и използват" лихвите, използвани в търговските линии. Повечето закони за класификация позволяват на държавните регулатори да забранят ставките, които вече са подадени. Например, застрахователният комисар може да накара един застраховател да използва лихвите, подадени по силата на закон за "ползване и досие", на базата, че ставките са неадекватни.
Шестте типа закони за категоризация, описани по-горе, често се разделят на две категории: закони за предварително одобрение и конкурентни рейтингови закони. Законите за конкурентен рейтинг са колективен термин, който включва всички закони за класификация, различни от тези, които изискват предварително одобрение на тарифите.
Понастоящем само няколко държави имат закони за одобрение, които се прилагат за всички видове застраховки. Около една трета от държавите нямат никакъв закон за одобрение. Останалите държави имат смесица от предварително одобрение и конкурентни рейтингови закони. Като цяло курсовете, използвани в застраховането на бизнеса, са обект на по-малко регулиране от тези, използвани в личната застраховка.
Проблеми с предварително одобрение
Законите за предварително одобрение се основават на концепцията, че правителствената намеса е необходима, за да се гарантира, че ставките са адекватни, но не прекомерни. В миналото много държавни депутати подкрепиха тази концепция. През последните няколко десетилетия обаче законодателите установиха, че законите за предварително одобрение могат да създадат сериозни проблеми.
От една страна, рейтинговата система, основана на предварително одобрение, е скъпа. Както застрахователите, така и държавните регулатори трябва да наемат персонал, който да гарантира, че лихвите се представят и преглеждат в съответствие със закона. Застрахователите, които оперират в множество държави, имат допълнителна тежест, тъй като изискванията за подаване варират от държава в държава. Разходите, направени от застрахователите и държавните агенции, се прехвърлят върху застрахователните купувачи. По този начин процентите често са по-високи в предходните държави-членки, отколкото в тези със закони за конкурентен рейтинг.
На второ място, предишните закони за одобрение създават изкуствено ниски ставки. Регулаторите често се противопоставят на увеличенията на лихвите, изисквани от застрахователите, което води до забавяне на увеличението. Когато ставките са твърде ниски, застрахователите страдат от финансови загуби. Когато цените най-накрая се увеличат, финансовото състояние на застрахователите се възстановява. Резултатът е печелене на печалби и загуби.
Законите за предварително одобрение могат да създадат свиващ се застрахователен пазар. Когато ставките са твърде ниски, за да покрият загубите и разходите на застрахователите, някои застрахователи напускат държавата. Други не желаят да влязат. Резултатът е намалената наличност на застраховка. Изборът на услуга и продукт също може да пострада. Когато ставките са твърде ниски, застрахователите нямат стимул да разработват нови продукти или да подобряват услугата.
И накрая, законите за предварително одобрение могат да доведат до приток на купувачи със среден риск в планираните рискови планове . Тези планове трябва да бъдат пазар от последна инстанция. Те са предназначени за високорискови купувачи, които не могат да получат политика от стандартен застраховател. Въпреки това, когато застрахователите не са на разположение от "редовните" застрахователи, купувачите със среден риск са принудени да поемат планове за риск.
Ползи от конкурентна оценка
Поради проблемите, свързани със законите за предварително одобрение, много държави модернизират своя регулаторен процес, като въведат конкурентен рейтинг. Законите за конкурентен рейтинг се основават на идеята, че конкуренцията ще доведе до нива, които не са нито прекалено високи, нито прекалено ниски. Тези закони са успешни в много държави, защото застрахователната индустрия е силно разнообразна. Има многобройни застрахователни компании и никой от тях не е достатъчно голям, за да контролира пазара. Според Института за застрахователна информация през 2015 г. в Съединените щати има над 2500 застрахователи на имоти / произшествия .
Законите за конкурентен рейтинг предоставят редица предимства на застрахователните купувачи. Единият е по-ниски тарифи. Застрахователите са по-склонни да намалят ставките си, когато знаят, че могат бързо да ги повишат по-късно, за да компенсират загубите. На второ място, финансовите резултати на застрахователите са по-последователни при конкурентната рейтингова система. Когато печалбите и загубите са предвидими, други застрахователи ще влязат в държавата. С нарастването на броя на застрахователите нараства и конкуренцията между застрахователите. Това помага да се поддържат ниски цени. Конкурентният натиск също така насърчава застрахователите да подобрят обслужването си и да разнообразят продуктите си, за да привличат клиенти.
И накрая, конкурентният рейтинг създава по-малко търсене на планове за разпределени рискове Когато застрахователите търсят нови клиенти, повечето застрахователни купувачи могат да получат покритие на стандартния пазар. Плановете за целеви рискове могат да функционират по предназначение и няма да се конкурират със стандартните застрахователи.