пример
Бил е самостоятелно заети компютърни консултанти. Той е на бизнес обяд с Джеф, мениджър в ABC Manufacturing. Бил се опитва да убеди Джеф, че ABC се нуждае от услугите на Бил. Бил е нервен и пие твърде много алкохол. След обяда Бил и Джеф се връщат в централата на ABC, за да продължат разговора си. Бил се чувства пиян. Той е на път за кабинета на Джеф, когато се вмъква в библиотека. Библиотеката пада върху Бил и силно ранява рамото му.
Бил подава дело срещу ABC за обезщетение за телесни повреди . В костюма му се твърди, че ABC е небрежен, защото не успя да захване библиотеката до стената. ABC смята, че Бил е бил небрежен, когато прекалява с алкохол. Неговото потиснато състояние допринася за нараняването му.
Недопустимост от вноски
Съгласно теорията за непредвидената непредвидимост на даден човек е забранено да събере обезщетение за вреди, ако неговата собствена небрежност допринесе за нараняването.
Възстановяването е забранено дори ако лицето е леко отговорно за нараняването. В сценария за производство ABC Бил няма да има право на обезщетение, ако ABC може да покаже, че Бил е дори 1% отговорен за нараняването му.
Преди да бъдат приети закони за обезщетяване на работници , много от работодателите успешно се отказаха от съдебни дела от ранени работници, като твърдяха, че собствената небрежност на работниците е допринесла за техните наранявания.
Като правен принцип, непредвидимостта на приноса често се счита за прекалено груба. Много от обвиняемите нямат трудности да докажат, че ищецът е бил 1% отговорен за нараняването. По този начин всички, освен шепа държави, са изоставили тази доктрина.
Сравнителна небрежност
Вместо да допринесат с небрежност, повечето държави прилагат учението за сравнителна небрежност . Съгласно тази правна теория едно лице се компенсира (или не) в зависимост от неговата или нейната пропорционална степен на отговорност. Лице може да има право на обезщетение, дори ако небрежността му е допринесла за собствената му вреда. Съществуват два вида сравнителни правила за небрежност: чисто и модифицирано.
Чиста сравнителна небрежност
Съгласно доктрината за чистата сравнителна небрежност дадено лице има право на обезщетение само до степента, в която той не е отговорен за вредата. Да предположим например, че съдът установи, че Бил (в предишния пример) е бил 25% отговорен за нараняването му. Ако Бил беше трезвен, когато настъпи злополуката, той щеше да получи 50 000 долара обезщетение. Наградата на Бил е намалена с 25% (делът му на отговорност). Той получава само $ 37,500.
Около една четвърт от държавите в САЩ следват доктрината за чисто сравнително нехайство.
Един от основните недостатъци на това правило е, че той дава възможност на лицето да си възстанови щетите, дори ако той или тя е най-вече отговорна за нараняване. Например, Бил може да възстанови 1% от щетите ($ 500), дори ако той е бил 99% отговорен за нараняването му. За да се предотврати тази ситуация, много държави са възприели доктрина, наречена модифицирана сравнителна небрежност.
Модифицирана сравнителна небрежност
Около две трети от държавите приеха изменено правило за сравнителна небрежност. При този тип правило обезщетенията се присъждат само за тази част от вредата, която не е присъдена на ищеца. Обезщетението обаче се допуска, само ако виновността на дадено лице не надвишава определен праг. Този праг е обикновено 50% или 51%.
Да предположим например, че делото на Бил срещу ABC Manufacturing е подадено в държава, в която има изменен закон за сравнителна небрежност.
Законът позволява на пострадалото лице да получи обезщетение за вреди, ако той или тя е по-малко от 50% отговорен за нараняването. Ако съд установи, че Бил е отговорен за 40% от нараняването му, Бил ще има право на обезщетение. Приносът му за вредата (40%) е по-малък от прага от 50%. Размерът на щетите, които Бил ще получи, ще бъде 60% от щетите, които би получил, ако не е допринесъл за нараняването му.
Сега предположим, че съдът установи, че Бил е 60% отговорен за нараняването му. В този случай Бил няма да събира никакви щети. Неговата отговорност (60%) надхвърля прага от 50%.
Статут или съдебна практика
Всяка държава има закон, който определя дали тя следва принципа на непредвидимост или някаква сравнителна небрежност. Законът може да бъде устав (писмен закон) или предходно съдебно решение.