Дали вътрешната норма на възвръщаемост или нетната настояща стойност са по-добри?
Какво е вътрешна норма на възвръщаемост?
На езика на финансите вътрешната норма на възвръщаемост е дисконтовият процент (или капиталовата цена на фирмата, която принуждава сегашната стойност на паричните потоци на проекта да се равнява на първоначалната инвестиция, която е еквивалентна на налагането на нетната настояща стойност на проект да се равнява на $ 0. Доста объркващо може да се каже, че вътрешната норма на възвръщаемост е прогноза за процент на възвръщаемост на проекта.
Ясно е, че вътрешната норма на възвръщаемост е по-труден за изчисляване от нетната настояща стойност. С електронна таблица в Excel е проста функция. В миналото финансовите мениджъри трябваше да го изчислят чрез изпитание и грешка, което беше дълъг и сложен изчисление.
Първо, на английски език, каква е вътрешната норма на възвръщаемост? Просто казано, това е начин за изразяване на стойността на проект в процент, вместо в доларова сума. Обикновено това е правилно, но има някои изключения, които ще направят грешката.
Правила за решение относно вътрешната норма на възвръщаемост
Ако IRR на проект е по-голяма или равна на стойността на проекта на капитала, приемете проекта. Ако обаче IRR е по-малка от цената на капитала на проекта, отхвърлете проекта. Причината е, че никога не искате да поемете проект за вашата компания, който връща по-малко пари, отколкото плащате, за да заемате пари ( разходи за капитал ).
Точно както при нетната настояща стойност, трябва да обмислите дали разглеждате независим или взаимно изключителен проект. За независими проекти, ако ВНВ е по-голяма от цената на капитала, тогава приемате колкото се може повече проекти, колкото бюджетът Ви позволява. За взаимно изключващи се проекти, ако IRR е по-голяма от стойността на капитала, вие приемате проекта. Ако това е по-малко от цената на капитала , тогава отхвърляте проекта.
Пример за вътрешна норма на възвръщаемост и защо нетната настояща стойност е по-добра
Нека да разгледаме един пример в тази статия за нетната настояща стойност . Първо погледнете в проект С. Можете да видите, че когато изчислявате нетната настояща стойност и тъй като те са взаимно изключващи се проекти, проект S губи. Тя има по-ниска нетна настояща стойност от проект L, така че фирмата би избрала Project L за проект S. Въпреки това, ако използвате онлайн калкулатора и включите паричните потоци за двата проекта в него, вътрешната норма на възвръщаемост за проект S е 14,489%.
Сега нека разгледаме проект L. Проект L е проектът, който бихте избрали по критериите за нетна настояща стойност, тъй като неговата нетна настояща стойност е $ 1,004,03, в сравнение с нетната настояща стойност на проекта S $ 788,20. Отново, ако използвате онлайн калкулатора и плюс паричните потоци на Project L'в него, ще получите IRR за проект L от 13,549%.
Съгласно критериите за вземане на решения по IRR проект L има по-ниска IRR и фирмата ще избере проект S.
Защо критериите за решение за вътрешна норма на възвращаемост и нетна настояща стойност дават различни отговори при анализ на капиталовия бюджет ? Тук е един от проблемите с вътрешната норма на възвръщаемост при капиталовото бюджетиране . Ако фирмата анализира взаимно изключващи се проекти, IRR и NPV могат да дават противоречиви решения. Това ще се случи и ако някой от паричните потоци от даден проект е отрицателен, с изключение на първоначалната инвестиция .
резюме
Всичко сочи към метода за вземане на решение за нетната настояща стойност, който е по-добър от метода за вътрешно оценяване на връщането. Един последен въпрос, който собствениците на бизнес трябва да разгледат, е предположението за реинвестиране. IRR понякога греши, защото предполага, че паричните потоци от проекта се реинвестират по IRR на проекта.
Нетната настояща стойност, обаче, предполага, че паричните потоци от проекта се реинвестират по цена на капитала на фирмата, която е вярна.