Търговците на дребно трябва да следят повече от магазина
Ник е на около 35 години, живее в същия град като нас, има съпруга и две малки деца. В допълнение към рязането на косата, той притежава италианско място за лед в града, което е институция за толкова дълго, колкото никой не може да си спомни. Това е чудесен бизнес. Брутният марж на ices е около 90 процента и той притежава пътната, свободностояща сграда, която е отворена от май до септември.
Научихме няколко неща от Ник:
- Един прост бизнес не е един и същ лесен бизнес. Миналата седмица Ник и съпругата му (който е учител през останалата част от годината, но работи в магазина за ледниците през лятото) трябваше да карат 60 километра до Манхатън, за да вдигнат вана с шоколадов чип. Защо да пътувате за една вана? - Ако нямам вкуса, който някой иска, те може и да не се върнат. (Напомни ни за книгата на Анди Гроув, Само за параноичното оцеляване .) Макар че на практика всеки ще се върне, това е мисленето, което държи Ник в бизнеса.
- Винаги търсете нещо ново и печелившо. Ник прекарва първите си един-два съвета всяка сутрин в съседната врата на Старбък. "Аз съм наркоман", признава той. Така че напоследък си мислеше, че магазинът за лед трябва да продава кафе. Попитахме го защо ще направи това, тъй като кафето е такава стока, с коктейлите на "Старбък", "7-Елен" и "Донкин" в рамките на две минути път с кола. "Кафето струва почти нищо и той дава на хората още една причина да се карат редовно." Ако не друго, това е начин да накараме хората да мислят за омекване през онази нощ.
- Смисълът на собствеността е важен. Ник ни попита дали сме били в новия деликатес в града, който е специализиран в сандвичи от панини. Не сме имали, въпреки че е била отворена повече от година. Ник отива там за закуска. Когато за пръв път тръгна, поръча яйце и сирене на ролка. След като собственикът го е видял няколко пъти, обаче, би казал: "Ти си имал това вчера" и ще направи препоръки, за да подправят (и да увеличат цената) поръчката му. Ник обичаше да се продава и скоро поръчваше по-авантюристично от обширното меню от специални предложения. И той говори с нас за това, така че скоро ще влезем там. Човекът, който е собственик на делтата, притежава четири други делида в радиус от пет мили. Ник забави косата си, за да направи някои изчисления за нетния доход на собственика на деликатеси.
- Ако вашият бизнес е на дребно, наблюдавайте младите служители. Докато говорехме за храна, Ник посочи, че най-добрата пица в града е точно в съседство с мястото на панините. - Всичко е свежо, чисто, професионално. И за разлика от някои от другите пицарии в града, които са малко непринудени в служба, чистота и наблюдение на възрастни, това място е "управлявано от по-възрастни момчета, които са професионалисти". Ник ми каза, че трябва да пази бдение над тийнейджърските служители. Те са добри работници, но понякога забравят да включат отново фризера, след като го почистят, такива неща. Което ми напомни за магазина на Баскин-Робинс, в който работи брат ти, когато беше тийнейджър. Не си спомняме никой, който да плаща за сладолед. Тийнейджърите го дадоха безплатно на всичките си приятели, а собственикът обикновено беше МВР.
- Не клюки. Добрите бизнесмени са много внимателни относно това, което казват и на кого. Бръсначът, в който работи Ник, е продаден преди няколко години от собственици, които са били там 40 години. Имаха един бръснар, който обичаше да го "разбужда" - клюкарстваше за всички и за всеки, за клиенти и други служители. Собствениците не можеха да го издържат, но го държаха в продължение на 15 години, защото беше голям бръснар. Когато те бяха готови да продадат, развеселеният бръснар беше изрязан и магазинът беше продаден на друг оператор. Ох.