Докато всеки франчайз е лиценз, не всеки лиценз е франчайз
Това, което превръща лиценза в франчайз в САЩ, се определя от дефиницията, установена от Федералната търговска комисия ("Правилото на Федералната търговска комисия") и от различните държави, които са приели алтернативни определения.
Съгласно Правилото на Федералната търговска комисия съществуват три общи изисквания, за да може даден лиценз да бъде считан за франчайз:
- Бизнесът на франчайзополучателя се свързва съществено с марката на франчайзодателя. При франчайзинг франчайзодателят и всеки от неговите франчайзополучатели споделят обща марка.
- Франчайзодателят упражнява контрол или предоставя значителна помощ на франчайзополучателя за начина, по който използва марката на франчайзодателя при осъществяването на своята дейност. Тъй като франчайзополучателят е независим изпълнител, а не съвместен работодател, обикновено тези контроли са над стандартите на марката и не се разпростират върху човешките ресурси на франчайзополучателя, нито пък се отнасят до това как франчайзополучателят управлява своята дейност - при спазване на изискванията на стандартите на марката - на ежедневна основа.
- Франчайзодателят получава от франчайзополучателя такса за правото да влезе във взаимоотношенията и да управлява бизнеса си с търговските марки на франчайзодателя. Таксата може да бъде първоначална такса или може да бъде постоянна такса, надхвърляща 500 щ.д. (коригирана ежегодно) с определени изключения, предвидени в закона.
Няколко държави също са приели закони, определящи "какво е франчайз" и тези закони могат да обхванат в определението за франчайз някои отношения, които не отговарят на правилото на Федералната търговска комисия.
Това е формална и усложнена дългосрочна бизнес връзка
Това не е партньорство, не е съвместно предприятие или кооперация (въпреки че може да бъде), а това не е съвместна работодателска връзка (въпреки че може да бъде и това).
Това е лиценз, който установява правата и задълженията на лицензодателя и лицензополучателя. Независимо от начина, по който страните се позовават на взаимоотношенията, всеки франчайз се управлява от условията на договор (обикновено писмено споразумение) между лицензодателя (франчайзодателя) и лицензополучателя (франчайзополучателя) и този документ се нарича франчайзингово споразумение.
Както при всеки добре изработен договор, споразумението за франчайзинг е предназначено да балансира нуждите на франчайзодателя, за да защити интелектуалната си собственост и да осигури последователност в начина, по който всеки от неговите лицензодатели работи под марката. Необходимо е също така да се гарантира, че въпреки че връзката е кодифицирана в писмено споразумение, което понякога продължава повече от 20 години (обикновено споразумението е десет години), франчайзодателят има способността да развива марката и нейното потребителско предлагане с течение на времето , Той трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да позволи на франчайзодателя да промени споразумението, така че когато франчайзополучателите в различни ситуации имат специфични нужди, споразумението може да отрази тези решения. Също така трябва да обслужва нуждите на франчайзополучателите да управляват самостоятелно собствените си предприятия на ежедневна основа, като се ръководи от изискването те непрекъснато да отговарят на стандартите за марката.
Това е дълго, подробно и е предоставено на бъдещите франчайзополучатели като изложба на документа за оповестяване на франчайз, преди франчайзополучателят да го подпише, за да гарантира, че има време да преразгледа споразумението и да получи съвети от своите адвокати и други съветници.
Франчайзингът е за последователна, устойчива репликация на обещанието на марката на компанията и трябва да детайлизира хилядите и един бизнес решения, които водят до създаването на франчайз система. Това е сложно и в повечето случаи договор за сцепление (т.е. споразумение, което не подлежи на промяна). Тъй като целта е да се отрази уникалността на всяко предложение за франчайзинг и да се изработи динамиката на планираните франчайз отношения, копирането на други споразумения за франчайзинговата система при разработването на франчайз система е вероятно най-голямата грешка, която новите франчайзодатели могат да направят.
Франчайзорите, които избират да работят с адвокати и франчайз опаковъчни фирми, които намаляват ъглите и копират документите на други, поставят франчайз системите си в опасност.
Поради продължителността и сложността на дадено споразумение за франчайзинг най-квалифицираните адвокати няма да се опитат да включат всички споразумения, които се изискват от взаимоотношенията, включително лични гаранции, лизингови договори и други изисквания на взаимоотношенията, а вместо това да се съдържат в отделни документи.
Основни елементи на споразумението за франчайзинг
Както и при всеки добре подписан договор, споразумението за франчайзинг трябва да разгледа някои основни елементи, включително, но не само:
- Преглед на връзката. Страните по договора, собствеността върху интелектуалната собственост, общите задължения на франчайзополучателя да осъществяват бизнеса си според стандартите на марката и т.н.
- Продължителност на договора за франчайзинг. Терминът на взаимоотношенията, правоприемник на франчайзополучателя за сключване на нови споразумения, изискването за подобряване на местоположението на франчайзополучателя и т.н.
- Първоначални и продължаващи такси. Франчайзополучателите обикновено плащат на франчайзодателя първоначална и продължаваща такса за влизане в системата и остава франчайзополучател. Има и множество други а-ла-карт такси, които са включени в повечето споразумения. Повечето франчайз системи също предвиждат плащане на Фонд за реклама или марка, който се използва от франчайзодателя за маркетинг на марката пред обществеността и за други договорно определени цели.
- Зададена територия. Не всяко споразумение за франчайз дава на франчайзополучателя изключителна или дори защитена територия и трябва да се определи как се установява територия. Франчайзорите също трябва да се занимават с запазване на правата си в рамките на територията на франчайзополучателя, включително алтернативни места за разпространение, продажби по интернет и т.н.
- Избор и развитие на площадката. Франчайзополучателите обикновено намират свои собствени сайтове и ги развиват според стандартите на франчайзодателя. Ролята на франчайзодателя обикновено е да одобри разположението, открито от франчайзополучателя и след това да одобри преди откриването, че франчайзополучателят е изградил местоположението си, за да отговаря на стандартите за дизайн и други марки.
- Първоначално и текущо обучение и подкрепа. Франчайзорите обикновено осигуряват множество предварителен и непрекъснат помощ, включително обучение , подкрепа на щаб и щаб, верига за доставки, контрол на качеството и т.н.
- Използване на интелектуалната собственост, включително търговски марки, патенти, наръчници. Тъй като ПР на всяка франчайз система е най-ценният й актив, някои от които ще се променят, докато системата се развива, споразумението определя какво е лицензирано на франчайзополучателя, как франчайзополучателят може да използва ПР и правата на франчайзодателя да развива система чрез промени в ръководството за работа на франчайзодателя.
- Реклама. Франчайзодателят ще разкрие рекламния си ангажимент и какви такси франчайзополучателите трябва да платят за тези разходи.
- Застрахователни изисквания . Споразуменията за франчайзинг ще определят минималната застраховка, която франчайзополучателят трябва да притежава преди откриването и по време на срока на споразумението.
- Записването и правата за одит на документите на франчайзополучателя . Франчайзодателят определя записите, от които се нуждае неговите франчайзополучатели да поддържат в споразумението и в ръководството за експлоатация, софтуера, който им е разрешено да използват, правата си за достъп до тази информация, включително онлайн чрез интернет, както и правата си за одит на тази информация от време към времето.
- Всички останали . Някои може да го нарекат "boilerplate", но в добре развитите споразумения това не е така. Сред безбройните други въпроси, които се съдържат в споразумението за франчайзинг и други споразумения, са правоприемниците на франчайзополучателя, неизпълнение, прекратяване, обезщетение, разрешаване на спорове, права за препродажба, права на прехвърляне, права на първи отказ, източници на доставка, местно изискване за рекламиране, освобождавания, лични гаранции, натрупващи се клаузи и т.н.
При разработването на подходящ набор от споразумения за франчайзинг, всеки от елементите на франчайз трябва да бъде оценен и да бъдат взети решенията. Преди адвокатите да започнат да изготвят споразуменията, е от първостепенно значение франчайзодателят първо да разработи своя бизнес план, като се вземат предвид всички безбройни въпроси, за които е взето решение. За повечето франчайзодатели е важно в допълнение към работата с квалифицирани франчайз адвокати, те първо да работят с опитни и квалифицирани франчайз консултанти в изработването на своите франчайз предложения.