Въпреки че определението за франчайз може да се различава на държавно ниво, съгласно Федералната търговска комисия ("Правилото на Федералната търговска комисия"), която дефинира франчайзинг в САЩ, бизнес отношенията се квалифицират като франчайз, ако са изпълнени три критерия:
- Франчайзодателят лицензира своите търговски марки , марки за услуги, търговско наименование, лого или други търговски марки на франчайзополучателя;
- Франчайзодателят има " значителен оперативен контрол " или "значителна оперативна помощ" върху бизнеса на франчайзополучателя; и
- Франчайзодателят плаща на франчайзодателя най-малко 500 лв. (Коригирано годишно) преди или в рамките на шест месеца от откриването на бизнеса.
Третият елемент
Този трети елемент обикновено се изпълнява по един от двата метода и често съществуват и двата метода. Един от методите може да е текущо плащане, което франчайзингополучателят плаща на франчайзодателя през целия живот на споразумението за франчайз. Обикновено това се означава като плащането на ДДС или Продължаващото плащане и може да бъде изчислено по няколко начина, но в повечето системи е просто процент от брутния или нетния приход на франчайзополучателя. Това плащане, заедно с това колко често трябва да се плаща (седмично, месечно, тримесечие и т.н.), се оповестява в документа за оповестяване на франчайз .
Франчайз такса
Другият начин за изпълнение на този критерий за плащане е таксата за франчайзинг .
Традиционно е първоначалното плащане, което франчайзът прави на франчайзодателя, когато подписва своето споразумение за франчайзинг и става франчайз. Тази такса може да бъде всяка сума над $ 500 (тя трябва да е над $ 500, за да задейства елемента "плащане" на Правилото на Федералната търговска комисия) и обикновено е в диапазона от $ 10 000 до $ 50 000. Както при Contining Royalty, в документа за разкриване на франчайз.
Докато много хора приравняват плащането на таксата за франчайзинг с първоначалните услуги и подкрепа, предоставени от франчайзингодателя , това не е така в добре изработените франчайз споразумения. Таксата е само плащане за присъединяване към системата за франчайзинг при условията, включени от франчайзодателя и одобрени от франчайзополучателя в споразумението за франчайз. Най-добрият начин да се мисли за такса за франчайзинг е да се приравни с първоначалната такса, платена за присъединяване към клуб по държави. Таксата за франчайзинг е сходна с първоначалните разходи за присъединяване към клуба, а плащанията за продължаване на плащането са сходни с текущата такса за членство. Задълженията на страните към другите в системата за франчайз и в клуба са определени в споразуменията, а в добре изработеното споразумение за франчайзинг разграниченията между услуги и такси са ясно определени и съществено разделени.
Сумата, която франчайзингодателят определя като такса за франчайзинг, варира от индустрията до индустрията и най-вече в франчайзодателя в същата индустрия. В по-голямата си част франчайзодателят ще определи франчайзинговата такса на ниво, което ще им даде възможност да продадат възможностите си на потенциални франчайзополучатели, да платят комисионни за франчайзинг търговци и след това да им предоставят необходимите ресурси, за да осигурят първоначална подкрепа на франчайзополучателите.
Тези разходи обикновено включват първоначално обучение, посещения за одобряване на сайта и наблюдение на разработването на сайта на франчайзополучателя, първоначалната реклама и отварянето на подкрепа, наред с други разходи.
При определяне на таксите си франчайзодателите са запознати и с първоначалните такси, начислявани от техните преки конкуренти и други, насочени към едни и същи бъдещи франчайзополучатели, и също така гледат как искат да позиционират своя франчайз на пазара.
За новите франчайзодатели, които все още не са развили солиден тръбопровод на потенциални франчайзополучатели, където те могат да разпределят разходите си върху няколко франчайзополучатели, първоначалната такса за франчайз не може да бъде значителен център за печалба. Тъй като франчайзинговата им система става все по-известна и имат по-солиден поток от потенциални франчайзополучатели, франчайзодателите могат да започнат да увеличават разходите си за нарастващ брой потенциални кандидати за франчайзинг.
От финансова отчетност до момента, в който франчайзодателят е предоставил основно цялата си договорно задължена първоначална подкрепа (обикновено се посочва, когато франчайзът е отворен за бизнес), те не могат да признаят таксата за франчайзинг като доход.
За повечето франчайзодатели първоначалната такса за франчайз не е по договаряне, но както и всеки договор, размерът на таксата за франчайзинг е независимо от съгласието на двете страни. Франчайзингът е свързан с последователна и устойчива репликация и ако един франчайзополучател е платил по-ниска такса за франчайзинг от други, той може да причини взаимоотношения и други проблеми в системата. Добро правило, което трябва да се спазва при определяне на таксите, е да се гарантира, че франчайзополучателите при подобни обстоятелства трябва да бъдат третирани по същия начин.
Има обаче няколко ситуации, при които франчайзодателите често ще променят размера на първоначалната си такса за франчайз:
- Разработване на няколко отдела : Когато франчайзингополучателят се съгласи да отвори няколко местоположения в течение на определен период от време, това традиционно се нарича договор за разработване на няколко единици . При този вид споразумение не е необичайно франчайзодателите да намалят таксата за франчайз за местоположения, които франчайзополучателят планира да отвори по-късно в графика за развитие. Например франчайзополучателят ще трябва да плати нормалната такса за франчайз от 35 000 долара за първите две единици, които открива, а само за 30 000 долара за блокове от три до пет. Това действа като стимул за франчайзополучателя да отвори повече от една единица. Също така става все по-често срещаното франчайзополучатели, които подписват Споразумение за развитие, да плащат и по-ниска продължителна такса за роялти.
- Такса за прехвърляне: Макар че първоначално не е първоначална такса за франчайзинг, таксата за превод се изплаща, когато франчайзополучателят продава своята дейност и прехвърля правата си като франчайз на друга страна. Тази "нова" франчайз ще изплати на франчайзодателя такса за прехвърляне, която обикновено е или фиксирана сума, или процент от тогавашната франчайз такса на франчайзодателя.
- Такса за подновяване: В края на срока на договора за франчайз, в зависимост от правото на франчайзополучателя да възстанови връзката по условията на договора, той може да избере да поднови отношенията си с франчайзодателя. Първоначалната такса, която плащат при сключването на договора за приемник, обикновено се нарича такса за подновяване или наследник. Подобно на таксата за трансфер, таксата за подновяване обикновено е по-малка от тази, начислена на новите франчайзополучатели.
- Клуб на основателите: Някои нови франчайзодатели, когато започнат да предлагат франчайзи, признават, че техните първоначални франчайзополучатели могат да гледат на възможностите си по различен начин, отколкото биха могли да гледат на по-утвърден франчайзодател. За да преодолеете всеки възприеман допълнителен риск и да заредите помпата за продажби на франчайз, от време на време ще видите, че франчайзодателите предлагат намалена такса за това, което често се нарича "основателски клуб". Например, франчайзодателите могат да намалят таксата си за франчайзинг за първите си 5 или 10 франчайзи или по-често за онези потенциални франчайзополучатели, които подписват споразумение преди дадена дата; като примамка да подпишат споразумението, те предлагат по-ниска франчайз такса за тези встъпителни франчайзи. Тези намалени такси се оповестяват в документите за предлагане, предоставят ясен краен срок или други параметри и са по-малко склонни да причиняват проблеми с франчайзополучателите, които подписват по-късно под по-висока такса за франчайзинг.
Докато по принцип споразуменията за франчайзинг са договори за сключване на договори (неконвертируеми), има няколко случая, при които условията могат да бъдат прехвърляеми и макар и да не са обичайни, таксите за франчайзинг могат при правилните обстоятелства да попаднат в категория по договаряне.
При определяне на таксите си франчайзодателите трябва да изчислят очакваната финансова възвръщаемост за своите франчайзополучатели и да гарантират, че нивото на възвръщаемост е достатъчно както за франчайзополучателя, така и за франчайз системата като цяло, за да се постигнат желаните финансови резултати. Поради това е от съществено значение при определяне на първоначални и продължаващи такси, които франчайзодателите напълно да проучат икономиката на връзката. Определянето на такси въз основа основно на таксите, начислявани от преките конкуренти, е един от най-често срещаните и значително вредни подходи, които някои франчайзополучатели предприемат и често водят до твърде високи или твърде ниски такси, които могат да навредят на франчайз системата.