- Предприятието предоставя на лицензополучателя правото да използва своите марки и други имуществени активи;
- Бизнесът установява и налага стандарти за марката, които този лицензополучател трябва да поддържа, за да може да продължи да използва такива собствени активи; и
- Съществуват финансови взаимоотношения между бизнеса и лицензополучателя.
В повечето системи за франчайзинг елементът "финансова връзка" обикновено се изпълнява по два начина: еднократното предварително плащане (известно като "първоначална такса за франчайзинг") и текущо плащане (известно като " плащане на суми"). Плащането на плащането на суми обикновено се изплаща месечно или тримесечно и може да се изчисли по няколко различни начина.
Целта на таксите за възнаграждение
Типичните финансови взаимоотношения между франчайзополучателя и франчайзодателя могат да се разглеждат по същия начин като този на клуб по държави. Докато първоначалната такса за франчайз може да се разглежда като предварителна цена за присъединяване като "член" на системата за франчайзинг, плащанията на плащания могат да се разглеждат като текущите "членски хонорари", изисквани да останат това членство. Тези плащания се събират от франчайзодателя, за да финансират действията на франчайзодателя, които включват както корпоративни, така и свързани с франчайзинг разходи.
В много от най-успешните франчайз системи сумата, платена от франчайзополучателя като първоначална такса за франчайз, обикновено ще е достатъчна, за да покрие разходите на франчайзодателя, които са свързани с това франчайзинг да работи като работещ и успешен бизнес. Тези разходи включват обучение , реклама и всякакви разходи, свързани с осигуряването или одобряването на местонахождението на бизнеса на франчайзополучателя, наред с други неща.
Следователно първоначалната такса не е там, където франчайзодателят прави приходите си. Вместо това, текущите плащания на плащания са как франчайзодателят прави парите си, които използва за подпомагане на своите франчайзополучатели и по-нататъшно изграждане на бизнеса.
Като цяло, франчайзополучателите виждат своите текущи плащания на плащания като директно свързани с продължаващата подкрепа, която франчайзодателят е задължен да им предостави. Макар че това не винаги е договорно, всъщност е по какъв начин повечето франчайз системи работят. Обикновено цялата помощ, предоставена от франчайзодателя чрез своите консултанти по терен, маркетингови планове, бизнес стратегии и т.н., се финансира чрез плащанията на суми, предоставени от франчайзополучателите. Освен това всички административни разходи за управлението на седалището и персонала на франчайзодателя се финансират от плащанията на роялти. Накрая, усилията на франчайзодателя за по-нататъшно разширяване и развитие на марката чрез набиране и внедряване на нови франчайзополучатели в системата се финансира от роялти.
Колко франчайзополучател трябва да очаква да плати
Съществуват редица начини, по които франчайзодателите установяват какви ще бъдат таксите за възнаграждения, които текущо ще получат. Най-често срещан е процент от брутните продажби, които франчайзингополучателят печели. Обикновено това варира между пет и девет процента.
Така че, по същество, франчайзингът взима 91-95% от брутните продажби, а останалите отиват на франчайзодателя. Брутните продажби са размерът на приходите от продажбата на услуги, стоки и други продукти или стоки от франчайз и не се намаляват с никакви отстъпки, дадени на служители или членове на семейството, данъци или възвръщаемост / кредити / надбавки / корекции.
В повечето системи за франчайзинг този процент е фиксиран, но може да бъде и увеличителен или намаляващ процент в зависимост от нивото на продажбите. Някои франчайзодатели изискват минимално плащане на роялти за всеки период, независимо дали с процент или със зададена доларова стойност. Съществуват и франчайзодатели, които определят сумата на възнагражденията като набор от долари въз основа на различни прагове за продажби. Освен това някои франчайзодатели изобщо не изискват постоянно плащане на роялти.
Най-успешните франчайзодатели ще положат много грижи за това, какви ще са техните необходими възнаграждения, докато някои франчайзодатели просто ще използват каквото и да изискват от техните конкуренти, или просто ще избират число с малко или никаква основа за това. В идеалния случай франчайзодателят ще определи размера на таксите на ниво, което ще позволи на франчайзополучателя да се прибере вкъщи с достатъчна печалба след всички разходи, така че бизнеса да успее както първоначално, така и в момента.
Най-добрите франчайзодатели ще търсят икономиката на единиците, която очакват от бизнеса на франчайзополучателя, включително разходи за труд, разходи за продукти, наем и т.н., и да намерят ниво, което позволява на франчайзополучателя и на франчайзодателя да печелят пари. Много франчайзополучатели очакват маржът на печалбата за тяхното местонахождение да бъде равен или по-голям от този на франчайзодателя, който прави това място, но това не винаги е така, особено в слабо управляваните франчайз системи. В ситуации, при които е установено, че операцията на едно място просто няма да доведе до достатъчно приходи нито за франчайзополучателя, нито за франчайзодателя (или и двете), за да реализират печалба, някои франчайзополучатели ще изискват от франчайзополучателите да закупят няколко локации , достатъчно големи, за да могат маржовете да станат печеливши.
Различните отрасли и модели на приходи водят тези индустрии до специфични стратегии за определяне на сумите на роялти. Не е необходим нито един начин, така че франчайзодателите могат да станат толкова креативни, колкото биха искали.