Изследователите на пазара често използват количествени подходи в нашата работа. Важно е да се разбере силата и ограниченията на всеки изследователски подход. Това е особено вярно по отношение на количествените научноизследователски техники по две причини: (1) Научните и сложни култури са доста омагьосани от количествените научни техники и са склонни да не гледат дълбоко на дизайна и механиката на такива процедури и (2) лесен за разработване на количествено изследователско усилие лошо.
Фалшив фокус върху числата
Нейната "готина", за да може да се каже, че сте количествен изследовател. "Quants", любовният термин, по който са известни количествените анализатори, са поставени върху огромните числа на небесния пиедестал . Вярвам, че това е повече, защото сложната математика и статистиката се почитат просто защото повечето от нас не разбират голяма част от областта. Ако нещо изглежда да има социална полза и е едновременно трудно и загадъчно, то има тенденция да поеме културен "блясък". Пазарът е зает с компютърно моделиране и симулация. Толкова почиташе черната кутия с деривати, които реагираха бавно, когато моделите не успяха да предскажат неизбежната волатилност.
От друга страна кажете на глас, че сте качествен изследователите и хората вероятно ще ви обърнат озадачен вид. Повечето хора знаят, че quants са по някакъв начин ангажирани с избор на акции и оценка на портфейла.
Но какво прави един качествен изследовател? Освен, че е Маргарет Мийд, каква е ролята на качествения изследовател? Или може да се стигне до конвенционалното мислене.
Много стар принцип на компютърната наука е. Компютърните модели са само толкова добри, колкото съдържанието, на което са изградени. Въпросът на рефлексивността никога не е много далеч.
Джордж Сорос използва думата reflexivity във връзка с икономиката като цяло, и по-специално с финансовите пазари. Принципът на несигурност на Хайзенберг, партньор на рефлексивността в областта на физиката, също е от значение в този контекст. Хайзенберг - накратко, който не прави принципа на справедливостта - твърди, че не можем да измерваме два атрибута на едно нещо наведнъж, защото в нашето измерване въздействаме върху атрибутите или върху нещата и по този начин водим до промяна или изкривяване на оригинала ,
Помислете за коментара на Джордж Сорос към Министерството на икономиката на Световната икономика през 1994 г.
" Общоприетата теория е, че финансовите пазари са склонни към равновесие и като цяло намаляват правилно бъдещето. Работя с друга теория, според която финансовите пазари не могат правилно да намалят бъдещето, защото те не само отстъпват бъдещето; В определени случаи финансовите пазари могат да засегнат така наречените основи, които те трябва да отразяват.Когато това се случи, пазарите навлизат в състояние на динамично неравновесие и се държат съвсем различно от това, което би било смятано за нормално от теорията на ефективни пазари. "
Друг по-съвременен поглед върху по същество същия феномен е описан в книгата "Черният лебед" на Насим Николай Талеб. Черният лебед не е обичаен в природата - малко хора са виждали черен лебед. Според Талеб черен лебед е положително или отрицателно събитие, което се смята за много невероятно. Но когато се случи черен лебед, това води до огромни последици. Някои хора вярват, че събитията от черен лебед разясняват много за света. Но повечето хора - особено експертите - са слепи за черни лебеди.
Скептичният подход е от съществено значение за основаната на доказателства наука. Съществуват някои неща, които трябва да се вземат под внимание, когато се изследват понятията, свързани с броя на фетишизма, който заслепява хората до клопките на приемане на количествени изследвания с номинална стойност и прекалено зависими от нормалното разпределение.
Грешка е да се вярва, че количествените изследвания, основани на инференциални статистически данни, са по-надеждни или научни, отколкото изследванията на наблюденията, основани на прозрение. Един наистина важен момент в сравнението между количествените изследвания и качествените изследвания е, че субективното участие на изследователя - това е едно от най-устойчивите възражения по отношение на качественото изследване - се осъществява в количествени подходи . Всъщност, това се случва по-рано в емпиричната последователност на изследователския поток в количественото изследване, отколкото в качественото изследване .
Изследователят генерира хипотеза за количествени изследвания, които ще бъдат "тествани" от статистическите процеси. Пораждането на хипотезата може да бъде много субективна дейност. А много тесният фокус на тестването на хипотези може да бъде подвеждащ. Много форми на качествено изследване позволяват възникващите модели в данните да сочат към теми, на които могат да се припишат взаимоотношения (това е еквивалентът на тестването на хипотези при количествени изследвания). Качественото изследване е по-вероятно да бъде отворено за "черни лебеди", които се появяват, за които няма хипотеза, която да бъде доказана или опровергана.