Ограничаването на търговията е проблем в неконкурентните споразумения
Първоначалният случай, който установява концепцията за ограничаване на търговията, беше през 1890 г. в Англия. Производителят на оръжие, Thorsten Nordenfelt, е продал бизнеса си и двете страни са се съгласили, че продавачът "няма да направи оръжия или боеприпаси навсякъде по света и няма да се конкурира с Максим по никакъв начин за период от 25 години". Делото е изслушано от Камарата на лордовете, в което се посочва, че:
- Разпоредбата, забраняваща на Nordenfelt да прави оръжия или боеприпаси, е разумна.
- Разпоредбата, която забранява конкуренцията "по какъвто и да е начин", е неразумно ограничение на търговията и следователно невалидна.
Ограничаването на търговията установява като общо правило, че клаузите за ограничаване на търговията са нищожни по отношение на обичайното право, освен когато защитават законните интереси и са разумни по обхват.
Правно основание за ограничаване на търговските дела
Законът за антитръстовите мерки на Sherman от 1890 г. включва раздел за ограничаване на търговията, който се казва, отчасти. че "всеки договор, комбинация под формата на доверие или по друг начин, или конспирация, ограничаване на търговията или търговията между няколко държави или с чужди нации, се обявява за незаконно".
Лице или бизнес, което чувства, че правото му на търговия е нарушено, може да отнесе делото си в съда. Ограничаването на търговията също може да бъде в нарушение на правителствените разпоредби.
Ограничаване на търговските и неконкурентни споразумения
Ограничаването на търговията е проблем в споразуменията за неконкуриране, когато даден служител или собственик на бизнес приема споразумение (понякога за компенсация) да не се конкурира с бившия работодател или собственик на нов бизнес в определена област за определен период от време.
Споразуменията за неконкуриране не са вътрешно незаконни, стига те да са разумни и да не нарушават правото на физическо лице да прави бизнес. Ако съдът счита неконкурирането за неоснователно, той обикновено се основава на принципа, че представлява ограничение на търговията.
За да се прецени дали даден договор представлява ограничение на търговията, съдът ще разгледа три фактора:
- Продължителност на времето. В случая по-горе, например, 25 години е неразумно време, за да бъде забранено да се прави бизнес.
- Географска област. Отново, районът "навсякъде по света" е неразумен. И,
- Обхват на работа. Колкото по-широк е обхватът на работата (например оръжията или боеприпасите), толкова по-неразумни.
Споразуменията за неконкуриране влизат в действие в няколко обстоятелства:
- От независим изпълнител или служител се изисква да подпише споразумение за неконкуриране при наемане на работа. Неконкурирането може да влезе в действие по време на срока на трудова заетост или след това. Ако работодателят установи, че изпълнителят или служителят е нарушил споразумението, за да не се конкурира, може да има съдебно дело.
- Предприятието се продава и като част от условията за продажба продавачът се съгласява да не се конкурира с новия бизнес.
Например разпоредба за трудов договор, която забранява на бивш служител да създаде конкурентна фирма в продължение на 5 години в радиус от 100 мили от бившия работодател, вероятно би бил обявен за недействителен, тъй като представлява ограничение на търговията.
От друга страна, ако ограничената зона е по-малка и срокът е по-кратък, договорът може да бъде запазен. Преди време не е възможно да се каже как съдът би могъл да се произнесе по ограничаване на търговския случай; всеки случай е различен и уникален.
Както бе отбелязано по-горе, наличието на неконкуриране не е задължително незаконно. В случая в този договор ситуациите са "разумни", за да се защити бившият работодател, в този случай, да напусне работника и да започне да се конкурира с бившия си работодател срещу правото на физическо лице да упражнява търговска дейност или професия.
Неконкурентни споразумения и ограничаване на търговията в щатите на САЩ
Щатите в САЩ са се различили значително в третирането на договори, които включват споразумения за неконкуриране. В единия край на спектъра на действията, Калифорния не позволява споразумения за неконкуриране в договори, а в другия край много държави нямат конкретни законови или законови ограничения по отношение на споразуменията за неконкуриране.