Възвръщаемостта на инвестициите или възвръщаемостта на инвестициите е най-разпространеният термин. Има няколко начина да се определи RO I , но най-често използваният метод е да се раздели нетната печалба от общите активи.
Причината, поради която коефициентът на възвръщаемост на активите също се нарича коефициент на възвращаемост на инвестициите, се дължи на това, че "инвестицията" се отнася до инвестицията на фирмата в нейните активи.
ROA / ROI може да се разглежда като съотношение на възвръщаемост , което позволява на собственика на фирмата да изчисли колко ефикасно компанията използва своята обща база активи за генериране на продажби. Общите активи включват всички краткотрайни активи като парични средства, материални запаси и вземания в допълнение към дълготрайните активи, като например машини и оборудване.
ROA / RO е много популярен показател поради своята гъвкавост и простота. По същество тя може да се използва като основен показател за рентабилността на инвестицията, е много лесна за изчисляване и тълкуване и може да се приложи към голямо разнообразие от видове инвестиции. Това означава, че ако дадена инвестиция няма положителна ROI или ако собственик на инвеститор или бизнес има други възможности с по-висока възвръщаемост на инвестициите, тогава тези стойности на възвръщаемост на инвестициите могат да го дадат указания за това кои инвестиции са за предпочитане пред други.
Изчисляване на възвръщаемостта на активите / Възвръщаемост на инвестиционното съотношение
Изчислението е, както следва:
Възвръщаемост на активите / Възвръщаемост на инвестициите = Нетен доход ( нетна печалба ) / Общо активи = ______%
когато нетният доход идва от отчета за доходите и общите активи идват от баланса .
Тълкуване на възвръщаемостта на активите / Възвръщаемост на инвестиционното съотношение
За да интерпретирате коефициента на възвръщаемост на активите, се нуждаете от сравнителни данни като тенденция (динамични редове) или индустриални данни.
Собственикът на фирмата може да разгледа съотношението между възвръщаемост на активите на компанията във времето и също така и данни от индустрията, за да види къде е коефициентът на възвръщаемост на активите на компанията. Колкото е по-висока коефициентът на възвръщаемост на активите , толкова по-ефективно компанията използва базата си от активи за генериране на продажби.
Например, да кажем, че Джо инвестира $ 1000 в старта си, суперкомпютърния ремонт на Джо. Той има купувач за бизнеса за $ 1200. ROI за това е неговата печалба или 200 долара, разделени на първоначалната му инвестиция, 1000 щ.д., за 20% ROI. Джо също инвестира $ 1000 в новите продажби на компютри на Sam и купувачът иска да плати $ 1800. ROI за това е печалбата от 800 щ.д., разделена на инвестицията му от 1000 долара или 40%. От това сравнение, продажбата на New Computer Sales на Sam изглежда е по-мъдър ход - 20% срещу 40%.
Това, което не ви каже, и едно от недостатъците на съотношението на възвръщаемостта на инвестициите е времето, което е необходимо. Този показател може да се използва заедно с честотата на възвращаемост, която отчита периода. Може да се включи и Нетна настояща стойност (НСС), която отчита разликите в стойността на парите във времето поради инфлация, за още по-точни изчисления на възвръщаемостта на инвестициите. Прилагането на ННС при изчисляване на норма на възвръщаемост често се нарича "реална норма на възвръщаемост".
Коефициентът на възвръщаемост на активите е един от ключовите компоненти на модела на Дюпон при изчисляване на възвращаемостта на капитала .