Данъчни съвети по терапевти и масажисти
Данъчен съд случай 1: Масажни терапевти
Масажни терапевти, козметици и специалисти по ноктите (доставчици на услуги) оперират в помещенията на спа центъра. Те са били таксувани седмично "под наем кабина", равняващо се на по-голямата от около 80 или 25% от брутните приходи на физическите лица.
Някои работеха на пълно работно време, други на непълно работно време.
Понякога собственикът не начислява такси за наем, ако доставчикът на услуги е бил нов, а понякога таксите за наем не са таксувани, ако доставчикът на услуги отсъства от седмица. Доставчиците на услуги са свободни да идват и да пътуват, както са избрали; повечето имаха ключове към спа центъра.
Клиентите направиха срещи с рецепционист. Клиентите могат да поискат от конкретен доставчик на услуги; други поискаха време и получиха достъп до наличния доставчик на услуги. Плащанията са извършени на рецепцията и са записани за всеки доставчик на услуги.
Някои доставчици на услуги получиха писмени споразумения, някои не бяха. От тях се изисква да притежават определени лицензи и те са платили за собственото си обучение.
Доставчиците на услуги биха могли да начисляват такса, която искат, и биха могли свободно да предлагат отстъпки или безплатни услуги. Доставчиците на услуги са осигурили собствени доставки или биха могли да ги закупят от спа центъра.
Не бяха подадени формуляри W-2 (за отчитане на заплатите на служителите) за доставчиците на услуги и за Формуляр 941 (Тримесечен отчет за данъка върху заетостта на работодателя) за въпросните години не бе записана компенсация.
Решението на данъчния съд
Данъчният съд определи, че доставчиците на услуги не са служители, а всъщност са независими изпълнители, като заключават, че:
факторите, показващи автономността на доставчиците на услуги, преобладават върху факторите, които показват, че надзирателите имат контрол върху тях.
Факторите, които IRS използва, за да определят дали работникът е служител или независим изпълнител, са в колоната "независим изпълнител" в този случай; например, плащане, предоставяне на собствени доставки, определяне на собствени часове, заплащане на собственото образование и определяне на сумите, начислявани на клиентите.
Данъчен съд случай 2: случаят на превозвача
Дружеството (наричано "P Trucking") е собственик на камионите, които са били отдадени под наем на друга компания. P Транспортирането е било необходимо, за да осигури на шофьорите и да ги насочва, контролира, плаща, дисциплинира и освобождава от отговорност. P Транспортирането определя дните и часовете на ден, които шофьорите са работили, и реда на приемане и доставка. Компанията също така трябваше да следи лицензите за шофьори на шофьори.
P Споразумението за превоз на товари с всеки шофьор изрично заявява, че водачът е независим изпълнител, а не служител, и че П.Подреждането "не трябва да насочва [водача] по какъвто и да е начин". P Trucking плаща на шофьорите процент от брутното заплащане на товар. Те не са били задължени да работят по нито един ден или маршрут, а споразумението можело да бъде прекратено от която и да е страна по всяко време. Шофьорите платиха за собствените си ръкавици, ръчни инструменти, храна и такси за изминат участък. P Превоз на товари за камионите и за всички свързани разходи за експлоатация и поддръжка на камиони. П. Транспортирането не е насочило точните маршрути, които шофьорите са предприели, докато са били направени доставките. Шофьорите се съгласиха да бъдат отговорни за плащането на данъци върху доходите, социално осигуряване / Medicare и обезщетение за безработица; те получиха формуляр 1099 от P Trucking.
Ето факторите, които Данъчният съд е преценил при определянето:
- Контрол . P Транспортирането контролираше работата на шофьорите. Единственият избор, направен от шофьорите, беше изборът на маршрути и плащането на такси за изминат участък. Данъчният съд заяви, че "П. Транкинг" има право да контролира работата на водача, дори и в някои случаи да не упражнява това право. Палатата заяви, че този фактор показва статут на служител.
- Собственост на работните инструменти и оборудване. Шофьорите не притежават камионите или друго оборудване, необходимо за тяхната работа. Водачите притежават само инструментите си, които според Палатата са "незначителни" в сравнение с цената на камионите. Този фактор показва и статуса на служителите.
- Риск от загуба (инвестиция или дълг). Водачите нямаха задлъжнялост, тъй като нямаха собственост. Нито пък имат инвестиции в бизнеса, които биха били изложени на риск от загуба. Това е важен фактор в полза на статута на служителите.
- Право на прекратяване. P Trucking има право да прекрати връзката по всяко време, както и шофьорите на камиони. Съдът каза, че този фактор показва, че камионите са служители.
- Работа интегрирана към бизнеса. Работата на независими изпълнители често е периферна за бизнеса; например компютърна компания ще наеме услуга за почистване (независим изпълнител). Тъй като работата на водачите е била неразделна част от бизнеса, Съдът заявява, че това е показателно за връзка работодател-служител.
- Природа на връзката (постоянна или преходна). Независимите изпълнители имат преходна връзка с компания, която работи само от време на време, а не по редовен график. Шофьорите бяха постоянни работници, работещи през цялото време, въпреки че имаха право да откажат работа. Съдът посочи това като друг фактор, посочващ, че са служители.
- Съществуване на споразумение. Данъчният съд отбеляза писменото споразумение "независим изпълнител" между "П. П. Трайкинг" и водачите, но каза, че споразумението е пренебрегнато от другите фактори.
Определяне на Съда
Както можете да отгатнете от изявленията си по всяка точка, Данъчният съд е установил, че шофьорите са "обикновени служители" и че плащанията към тях са заплати и са обект на федерални данъци за наемане на работа. Имайте предвид, че съществуването на договор не е достатъчно. IRS и данъчният съд разглеждат много фактори при определянето на статута на служител или на независимия изпълнител.
Отказ от отговорност: Информацията в тази статия и на този сайт е за общи цели и не е предназначена за данъчни консултации. IRS и данъчният съд разглеждат всеки случай поотделно и всеки случай е различен. Ако се чудите дали вашите работници са били неправилно класифицирани, можете да поискате определяне на IRS чрез подаване на формуляр SS-8 .
Референции: Меморандум за разбирателство 2010-239 , TC Memo 2007-66