Началото на Бил Дардън
През 1938 г., когато е бил само на 19 години, той открил обеди в родния си град Уеккрос, Джорджия.
По това време бързото хранене не беше широко разпространено. Обядните заведения за обществено хранене, вечерята, содните фонтани и магазините за бонбони се смятаха за начин да отидат. Дардън пое този път, нареждайки обяда си "Зелената жаба" и рекламирайки го като "служба с хоп". И той се противопоставил на законите на южната си държава, като отказвал да отделя клиентите си въз основа на раса.
Зелената жаба стана достатъчно успешна, за да може Дарден да инвестира в ресторанти и хотели в Хауърд Джонсън, най-вече във Флорида. С нарастването на автомобилната и климатичната промишленост, правейки живота на Юга много по-удобен, недвижимите имоти се разрастват, особено във Флорида, и че жителите на страната и туристите имат нужда от места, където да карат колите си и да ядат. Това направи един веднъж борещ собственик на обяд в Грузия един от най-богатите хора във Флорида.
червен омар
Дардън забеляза, че морските дарове са най-продаваните продукти в ресторантите му. Затова се захвана с хазарт, опитвайки се да разбере дали един пълноценен морски дарове, проектиран с мисълта за семейства и по този начин е по-малък от голям градски ресторант за морски дарове, би работил в район далеч от брега, ако можеше да работи там, тя би могла да работи навсякъде.
Той избра Лакелънд, малък град с, както подсказва името, много близки езера, но добре вътрешно от Тампа.
Той го нарече "Червеният лешояд", а докато думата "Inn" скоро беше отпаднала, той можеше да си позволи да промени знаците, защото ресторантите, които откри през следващите няколко години, бяха толкова успешни, че генерал Милс го направи оферта, твърде добър, за да го откаже, включително и да го направи изпълнителен директор в рамките на по-голямата си компания.
До 1980 г. Червеният омар генерира близо 400 млн. Долара годишни продажби.
През 1982 г. генерал Милс стартира веригата от ястия с традиционна италианска архитектура и стана почти толкова успешен, колкото и "червения омар". Бил Дардън умира през 1994 г., но генерал Милс създава ресторанти на Darden, които да управляват двете вериги следващата година, така че името му, както и неговите идеи, да могат да живеят.
Не всички експерименти на "Генерал Милс" са работили, тъй като китайският бряг е флопван. Но след като затварят веригата през 1996 г., те се преместиха напред с Карибската решетка Bahama Breeze, барбекю Спорт бар Smokey Bones, Longhorn Steakhouse и сезона 52. Червеният Омар и Олив Гардън остават гръбнакът на техните операции, като основно финансират останалите.
Последни мисли
Заедно с Норман Бринкер , основателят на ресторантьорската компания Бринкер Интернешънъл и човекът, заслужил измислянето на салатен бар, Бил Дардън е пионер в промяната на начина, по който хората ядат. Докато мъжете като Рей Крок от Макдоналдс и Харланд Сандърс от Кентъки Фрий Пилей правеха бърза, евтина храна достъпна за масите, Дардън видя ползите от преодоляването на пропастта между желанието да се яде в изискан ресторант и необходимостта да се поддържат разумни разходи. Милиони хора, които никога не са чували името му и никога не са виждали лицето му, са знаели и се радвали на работата си.
Джо Р. Лий, който управляваше първия Червен омар през 1968 г. и замени бившия си шеф като заместник-председател на генерал Милс и шеф на ресторантите "Дардън", каза на смъртта на основателя: "Не познавам никой друг, който е докоснал толкова много животи по положителен начин като Бил Дарден. "