Общ преглед на два метода за счетоводно отчитане на запасите
За да разберете това, помислете как се определя инвентаризацията.
Как се определя крайният инвентаризация
Инвентаризацията може да се раздели на три категории: суровини, полупродукти и готови стоки. Суровините са материалните запаси, използвани за производство на активи за продажба. Работата в процес на производство включва активи за производство за продажба. Готовите стоки са активи, предназначени за продажба. Уравнението на инвентара е:
Начален инвентар + Нетни покупки - Разходи за продадени стоки = Записване в края
Двата общи начина за оценяване на този списък, LIFO и FIFO, могат да дадат значително различни резултати.
Последно влизане, първо начало (LIFO)
LIFO приема, че последните продукти, поставени на рафта, са първите продадени продукти. Last-in, first-out е добра система, която да използвате, когато продуктите ви не са нетрайни или са изложени на риск да станат бързо остарели. При LIFO, когато цените се покачват, елементите с по-висока цена се продават на първо място, а продуктите с по-ниски цени остават в инвентара.
Това увеличава разходите на компанията за продадени стоки и намалява нейния нетен доход, като и двете намаляват данъчната отговорност на дружеството.
Този метод за осчетоводяване на инвентара рядко приближава разходите за замяна на инвентара, което е един от недостатъците му. Освен това тя може да не съответства на действителния физически поток от стоки.
Нека да използваме бензиновата индустрия като пример. Да кажем, че танкер камион доставя 2000 галона бензин на Хенри сервиз станция в понеделник и цената по това време е $ 2,35 / галон. Във вторник цената на бензина се е повишила, а танкерният камион доставя още 2000 галона на цена от 2,50 долара / галон. В рамките на LIFO бензиностанцията ще определи 2.50 долара / галон бензин за продажбите на стоки, а останалият 2.35 долара / галон бензин ще бъде използван за изчисляване на стойността на крайния инвентар в края на отчетния период.
First-In, First-Out (FIFO)
FIFO, от друга страна, предполага, че първите продукти, поставени на рафта, са първите продадени продукти, така че най-старите Ви стоки се продават на първо място. Тази система обикновено се използва от компании, чийто инвентар е нетрайни или подлежащи на бързо излизане от употреба. Ако цените се повишат, FIFO ще ви даде по-ниска цена на продадените стоки, защото първо използвате по-старите си по-евтини стоки. Вашият долен ред ще изглежда по-добре за вашия банкер и инвеститори, но данъчната ви отговорност ще бъде по-висока, защото имате по-висока печалба. Тъй като FIFO представлява цената на последните покупки, тя обикновено по-точно отразява разходите за замяна.
Връщайки се към примера на бензиновата индустрия, при бензиностанцията FIFO бензиностанцията ще определи 2.35 долара / галон бензин за продадените разходи, а останалият 2.50 лв. / Галонен бензин ще се използва за изчисляване на стойността на приключващия инвентар в края на отчетния период ,
Проблеми с финансови отчети с LIFO
Ако фирмата Ви започне да продава инвентаризация по-бързо, отколкото тя заменя, счетоводството LIFO може да доведе до математически резултат, който вече не точно представя какво се случва в реалния свят.
Когато използвате методите за осчетоводяване на LIFO в контекста на спада в рекламните места, скоро ще имате много малко отношение към вашата финансова позиция, тъй като последните разходи се превръщат в предполагаеми реални разходи за продадените стоки. Но тъй като инвентаризацията намалява, започвате да продавате стоки, които всъщност са придобити за много по-малко в по-ранно време. Тези по-ранни разходи все още се намират в сметката за рекламни места. Резултатът е, че отчетеният баланс на активите няма отношение към цената на стоките по текущи цени.
Счетоводното отчитане на складовите наличности е само част от управлението на инвес- тиционната им инвестиция , но важна.