• Използване на земята - планът: Общините разработват генерални планове за използване на техните земи, трафик, търговски и жилищни райони, както и общински училища и паркове.
• Зонингови кодове: Разработени са зони, кодекси, закони или наредби, за да се уточни какви земеползвания и видове сгради ще бъдат разрешени в определени райони.
• Разрешения за зониране: Разрешенията за зониране са инструмент за прилагане на наредбите за зониране. Разрешенията трябва да се издават за всички видове употреба и структури.
Хюстън, Градът без "Z" Слово
Исках да говоря за това, отчасти защото Хюстън, ТХ е единственият голям град в Съединените щати, без да се налага да се уреждат наредби. Другата причина е, че съм роден там и съм живял там до края на гимназията. Градът е ОК като градовете, но тръгнах да пътувам и все още не харесвам плоските, горещи и влажни аспекти на живеещите там. Въпреки това, обратно към темата на ръка.
Хюстън никога не е имал оздравителни наредби. Може да се предположи, че ще намерите ужасно ужасно положение, като:
- висок ръст в малък квартал на еднофамилни домове, извисявайки се над тях и заличавайки слънцето.
- закрито стрелбище, разположено между старчески дом и дневен център.
- супер Walmart точно в средата на центъра.
Има и други истории на ужасите, които съм сигурен, че можете да си спомните.
Интересното е, че никой от тях няма да бъде намерен в Хюстън. Въпреки че градът никога не е имал зониране на закони, като го управлявал, ще си помислите, че изглежда почти като повечето други градове, които сте виждали.
Не е, че има нулев контрол върху развитието, само че не е постигнат в Хюстън по същите географски начини за зониране.
Новите ограничения се използват като един контролен метод. Също така строителните кодекси, които ограничават колко близо могат да се използват някои структури в жилищните райони, помогнаха да се запазят някои търговски цели извън жилищните райони.
Трудно е да се твърди, че нито едно зониране не е вредно за развитието, тъй като Хюстън има тенденция да докаже точно обратното. Разработчиците имат много по-голяма свобода в ситуацията в Хюстън, въпреки че по никакъв начин не им се дава свободно царство. С ограничения на дело, строителни кодове и ограничения за използване, свързани с околните имоти, Хюстън има малко от най-доброто от двата свята. Разработчиците могат да изграждат нови или да конвертират съществуващи структури или съоръжения често само с малки кодови разлики.
Пример за това е превръщането на затворен търговски център в центъра за работа на възрастните хора или обратното. Зонирането може да направи това невъзможно, докато Хюстън просто ще иска новата употреба да спазва правилата за безопасност и употреба.
Въпросът е, защо Хюстън стои сам сред големите градове, без да има зониране. Изглежда, че изискването за градска харта и въвеждането на зониране изисква популярно гласуване, а не просто решение на градския съвет. Поддръжниците успяха да направят зонирането на гласуване през 1948 г., но не успяха.
Два пъти повече, през 1962 и 1993 г., отново не успя. Хората просто не искаха или мислеха, че е необходимо, тъй като Хюстън се разклащаше без проблеми.
Това не означава, че никога не са имали проблеми. От време на време комерсиалните и висшите разработчици имаха малко настроение в структурата си. Сградите по-късно бяха твърде близо една до друга, за да разширят пътищата или да се справят с нуждите от комунални услуги.
В отговор, вместо зониране, бяха въведени ограничения за отстъпление, паркинг и буфери около големите сгради. Разликата е, че за разлика от зонирането, те не са свързани с географията. Те са свързани с близостта на сградите помежду си и с тяхната употреба. Хюстън със сигурност не е страдал от различния подход, тъй като развитието винаги е било силно. Градът поддържа управляем, но агресивен темп на растеж.
Не винаги е проблем да бъдеш различен.