Използване на драма, парцел, характер за печелене на дела, научете закона и задоволете клиентите
И това би било хубаво, според професорите по право и правните специалисти, които са застъпници на разказването като средство за учене на закона и за по-добър адвокат. Разказването на истории може да изглежда странно избиране на дума за дадена професия, насочена към дейности като изготвяне на договор , предлагане на регламент, писане на воля, проучване на съдебна практика, изработване на законова разпоредба или изготвяне на кратка информация. Предизвикателството е да се дефинира правната история и дори да се приеме използването на разказването на истории, вместо да се използва по-академично впечатляващ глагол. Но инструкторите използват и преподават истории за поколение бъдещи адвокати в класове, които са много по-строги, просветителни и влиятелни, отколкото курсовете за правно проучване и писане, които някои от нас някога са взели.
Как функционира правният разказ?
Можем да мислим за себе си като за юридически учени, като за професионалисти, като за лица, имащи такива гравитации. Така че може да е изненада да разберем, че това, което правим през цялото време, е да научим за правни истории, да изграждаме правни истории и да ги разказваме.
Когато се запознаваме със закона, ние кондензираме прецедента до съответните подробности. Например, говорейки за пластичния хирург, който осакати операцията на пациента, който просто искаше нос на Хеми Ламар, или политически скептици, включващи неуспеха на администрацията на президента Томас Джеферсън да се справи с определени съдебни назначения, одобрени от неговия предшественик.
Разказваме истории за случилото се, за да ни помогне да разберем резултата от съдебните решения. Когато се отнасяме към прецедента, но разграничаваме елементи от предмета пред нас, разглеждаме всички подробности в една по-стара история и ги сравняваме с текущата. Използваме история, за да разберем закона. Използваме истории, които ни помагат да си припомним закона или фактите по даден въпрос; ние използваме истории, за да подпомогнем разбирането на сложни теми като научни или патентни нарушения; ние използваме истории, за да преподаваме на клиенти, които трябва да бъдат образовани и да убедим съдиите и съдебните заседатели, които трябва да бъдат убедени.
Кога започнахте правни разкази?
В ерата, когато юридическите училища акцентират върху уменията и се стремят да възприемат завършилите готови да практикуват, да търсят елементи от историята, за да направят закона по-разбираем и да помогнат на учениците да развият по-добри комуникационни и аналитични умения, има много смисъл. Понятието "правни разкази" имаше нещо като начало на старта около 2007 г., когато в университета в Лондон се проведе конференция "Приложна правна история".
Точно както разказването на истории е дошло до известна степен, така също са правни изследвания и писане програми печелят повече педагогически пържоли.
Много от тях вече не са преподавани от юристи, но се ръководят от професионални преподаватели, ако не и непременно от професори с мандат. Да се научиш да "мислиш като адвокат" е взел задната седалка, за да научиш уменията, за да бъдеш наистина един. Големите адвокатски кантори и техните клиенти започнаха да се съпротивляват на това, което всъщност беше много високоплатено чиракуване за начинаещи новодошли от училище по право. Програмите за правно изследване и писане са придобили много по-голямо сцепление. Персоналът, както сега, с професионалисти, които действително знаят как да изследват и пишат добре, че цялата тази идея за правни разкази е жизнеспособно средство за развиване на смислена правна практика, има много смисъл.
Някои биха могли да твърдят, че правните разкази почти винаги са били наоколо - в идентифицирането на релевантни факти, разбирането на това какво е правилният правилник, а след това прилагането на това правило или разграничаването му, за да стигнем до заключение, е въпрос на разказване на историята на конкретна материя.
Идентифицирането на съответните знаци и съответните елементи на сюжета и след това достигането до край е наистина пресича дъга на една история.
В същия дух, адвокат, който просто изготвя воля, макар че вероятно ще разчита на справедливо количество бойлер, ще трябва да попита клиента какво е нейната история, дали има деца, дали скоро очаква да умре, дали е като се предвижда съпруг или други значими личности, дали тя притежава имущество съвместно с някого, дали иска да създаде доверие или да остави потомството си да наследява еднократна сума. При събирането на всички тези части от информация адвокатът ще научи историята на клиента, малко за това как стигна до мястото, където е, и малко за това къде очаква да отиде.
Какво е ефективно правно разказване на истории?
Адвокатите също използват истории, за да преподават - не непременно истории, които са изработили, а истории, измислени от други, които са подобни на обстоятелствата, в които се занимава настоящият адвокат. Те може би не са романи, а могат да бъдат истински драми или филми. Споменахте ли някога Ерин Броккович на клиент или говорихте за малкото момче, което се занимава с гигантски филм или споменава филма "Дж. Траволта", наречен "Гражданско действие" ? Използвате истории на други хора, за да помогнете на някой да разбере текущия случай, действащия закон.
Адвокатите, разбира се, също използват истории, за да убедят - клиентите да се подпишат , противниците да се уредят, съдиите и съдебните заседатели да гласуват в тяхна полза. Ако сте подготвили бъдещ клиент, бихте могли да мислите като "асансьорска реч" - това, което можете да кажете бързо, за да вземете внимание, да вдъхнете доверие във вас, да впечатлите, да накарате някой да купи вашите услуги.
Ще споменеш ли, че юридическото училище, на което присъстваш, беше третият ти избор и че ти отне две изпитания и пътуване до Пенсилвания, за да преминеш изпита на бара и после трябваше да се откажеш от бара на юрисдикцията си? Разбира се, че не! Ще създадете терен - или, по-подходящо, да съставите история - след пресяването на определени факти. Няма да включвате събития в живота си година след година; ще кондензирате някои акценти и ще поръчате тези факти и евентуално ще подчертаете една тема - че трябва да се направи справедливост, че клиентът трябва да бъде съставен, че клиентът трябва да бъде защитен.
Самата личност, която прегръщате, когато се намирате, можем да кажем, че работата може да е нещо като характер в една история: разчлененият, но брилянтен съдебен спорещ, шампионът на праведниците, носещ лъкове, звезди - защото тя е най-висок адвокат за развод, най-сериозният, но младежки и атрактивен генератор. Получавайки бизнес, ще вмъквате този знак в история, която е ваша.
Какво прави добра правна история?
Разбира се, една история не е просто съставена от характер, или дори от изнасяне на факти. Разказването на една история изисква повече от това просто да поставяте един факт пред друг. Трябва да има малко история. Започвате ли с "е тъмна и буря нощ"? Правите ли това, което журналистите наричат история на кърлежите, която по същество е хронология? Кои факти сте включили във вашето парче и кои детайли отхвърляте като неотносими и не достатъчно цветни, за да придвижите разказа напред? Ще използвате ли малко предупреждение? Ще се опитвате ли да накарате героите си да ви съчувстват? Какво е действието? Дали това е автомобилна катастрофа или дълго, болезнено възстановяване след това? Започва ли вашата история със шокиращо престъпление и след това да се оттегли във времето и да се издигне до крайното предателство?
Коя е публиката за правната ви история?
Как структурирате историята си, както и елементите, които включвате, и техниките, които използвате, за да ангажирате аудиторията си, зависят от това коя е тази публика. Ако се стремите да убедите само един съдия да управлява във ваша полза, може да разкажете историята по различен начин, отколкото бихте искали да спечелите от жури. Как ще бъде представена историята ви също ще има значение: Ще бъде ли погребана в жалба или апелативна кратка информация след много процесуални действия? Как ще разкажеш историята си, ще хванеш окото на читателя, ще ангажираш читателя, ще заинтригуваш читателя и ще поведеш читателя по пътя към съпричастност към клиента си? Ще разкажете ли тази история в контекста на преговори, където други може да споделят различни варианти на тази история?
Слушайте истории
Адвокатите също са призовани да слушат истории и наистина биха могли да се научат доста, ако попитат повече хора за своите истории. Фиксирани колеги, особено по-млади, биха могли да бъдат подпомогнати невероятно, ако адвокатът отдели време да попита за, да речем, историята на съдружниците за живота в тяхната адвокатска кантора досега. Така например един страничен, който току-що се прехвърли от правителствена позиция, може да се наслади на новата работна среда, но се оплаква от загубата на удовлетворение при работата с тези, които носят "белите шапки". Опитен партньор, който слуша това, вместо просто да приеме, че всеки, който работи в частна практика, трябва да бъде удовлетворен, тъй като шансовете са, че правят повече пари, отколкото са били, говорете с този страничен сътрудник, за да осъзнаете, добрият човек през цялото време; различните организации имат различни силни и слаби страни, но все пак всички те заслужават да бъдат защитени.
Поискай историята
Един от партньорите се разсърди, че един сътрудник не е успял да направи кратка мощ, вместо да се разтревожи за това, че работата не е извършена от вътрешен краен срок, вместо да спре да пита: "Какво се обърка? Как стигнахме дотук? "- и по този начин може да се научи, че няколко партньора работят по този начин на сътрудниците или че експертните познания на даден сътрудник в определена област на закона не са добре развити до точката, отколкото очаквахте. Или по-късно партньорът би могъл да се опита да научи за опита на сътрудниците при завършването на задачите, за това кои са високите точки на дейността и кои са ниските точки. Аналогично, адвокатът може да разкаже опита на клиента с фирмата, след като въпросът приключи.
Има много истории там; те просто трябва да бъдат открити. Разбира се, в разказването на някаква история адвокатът трябва да спазва правилата за професионално поведение.