И двамата трябваше да се справят със значителни смущения на пазара на труда. Как хората работеха, къде работеха хората, какво правеха, за да живеят, и че уменията, от които се нуждаят, се промениха.
Днес имаме проблем със способността на значителна част от населението ни да получи достатъчно доходи, за да подкрепи себе си и семействата си. Повишаването на минималната работна заплата е опростено и политически опаковано предложение, но със сигурност не е устойчиво решение. Няма да създаде заплата за живот и вместо това ще гарантира бедността в поколенията. Ние налагаме тарифи върху стоки и данъчни продукти и услуги, за да намалим тяхното потребление; борбата за $ 15 е просто тарифа за труда и създаването на работни места. Неговият дебат изтласква нашето изследване на основните причини, които карат хората да се занимават с минимални заплати и как да намерят устойчиви решения. Наложително е да го направим.
FDR и LBJ ни поведоха в борбата срещу бедността, но за съжаление много от постепенните планове, които бяха създадени, предизвикаха десетилетия бедност и други социални проблеми.
Това, което знаем от последната голяма икономическа промяна, е, че въпросът не може да бъде поставен правилно в отделен силоз, тъй като всичко в нашата икономика е взаимосвързано на някакво молекулярно ниво. Разбрахме, че някакво участие на правителството може да бъде полезно, но правителственият микро-мениджмънт никога не е доказал, че е положителен или ефикасен при решаването на най-дългосрочните икономически проблеми.
Всъщност това не е в кабинковия блок, тъй като изборните длъжностни лица и правителствените бюрократи обикновено имат твърде много конфликтни избиратели и не разполагат с личните бизнес познания, които се изискват, за да стигнат твърде далеч в плевелите.
Когато мисля за правителственото микроманиране, мисля, че политиците изхвърлят езеро, тъй като търсят нови полезни правила, които да ни помогнат. Проблемът е, че при създаването на тези нови разпоредби водата често става твърде дълбока и ние и нашата икономика започват да се удавят. До голяма степен "благоприятните" регламенти са основна причина за много от проблемите, с които се сблъскваме в процеса на настоящия трудов преход.
Историята може да е смешно нещо. Това, което според нас е факт, често е митологията, опетнена от системата на вярващите. Тъй като митът се повтаря и не се оспорва с течение на времето, той става факт. ФДР е изключително популярен президент и въпреки това е фактът, че докато програмите за досъдебни работни места, които той е създал, са били популярни и полезни в краткосрочен план, всъщност те маскирали много от икономическите проблеми на деня и разширили Голямата депресия. Той беше популист, но разбира, че за да спечели Втората световна война, той трябваше да превърне военната продукция, без намеса на правителството, в частни изпълнителни директори, за да отговори на нуждите на нашите бойни сили.
Много неща могат да се кажат по същия начин с LBJ и неговата война срещу бедността; ние все още смесняваме икономически днес от някои от семената, които е засадил. Ние отново потъваме във водата и задушаваме въздуха между вълните от правила, които правителството възприема в наша полза. Знам, че се опитват да ни предпазят от нормалните и естествени нарушения на работата, които се случват по време на настоящия икономически преход, но това не работи.
Дейвид Уейл, администраторът на отдела за заплатите и часовете на книгата на Департамента по труда " Фисурирано работно място", не е отговорен за това, къде сме днес - но това се превърна в нещо като план за това къде сме начело. Неговата книга е добре написана, опростена и непрактична съвкупност от нелогични популистки възгледи, предназначени да запазят и наложат модел на труда след Втората световна война за икономика от 21 век.
Той маскира основните проблеми, присъщи на нашата икономическа промяна, и ако беше написано в началото на 1900 г., вероятно щеше да обвинява Хенри Форд, че работата на ковача е по-малко подходяща и необходима, точно както той обвинява франчайзинг и Убер за промяната динамиката на начина, по който работим днес.
Нашето общество и нашата капиталистическа структура на търговия са само предназначени да постигнат създаването на възможности. Никоя икономическа система наистина не може да определи резултатите, които виждаме от жадния икономически растеж в свръхрегулирания ЕС и, исторически, малко по-далеч от изток. В началото на миналия век, поради технологиите, комуникациите и производствените ни възможности, по-малко работници бяха задължени да хранят една все по-голяма нация и свят. И все пак ние се превърнахме в водещата страна в света с най-висок устойчив жизнен стандарт и предлагането на храна драстично се увеличи. Д-р Уайл пропуска факта, че в днешната смяна, как хората работят и как те избират да направят живота си, е различен от 19 -ти и 20 -ти век. Предприятията просто не трябва повече да се занимават с вида на труда със структурите, които използвахме тогава.
Трупът беше преобразуван през 20 -ти век, а работниците трябваше да научат различен набор от умения за тази нова икономика. Процесът може да е бил грозен на моменти и това не се случваше за една нощ, но това се случи, защото на пазарните сили беше позволено да премине икономиката без истински значителен импеданс на правителството. Съюзите бяха полза през 20 -ти век, но загубиха пътя си, когато влязохме в 21- ви век . Анди Стърн, бивш президент на SEIU, наскоро заяви: "Вярвам, че това не е икономиката на нашия баща или дядо, че 21-и век няма да бъде управляван от работодателя. Тя ще бъде самоуправлявана, защото растежът на алтернативните трудови взаимоотношения - контингент, на свободна практика, концерт, каквото и да го наречеш - очевидно ще се увеличи. Въпреки че икономиката може да нарасне по отношение на БВП и производителността, вече не означава, че ще има ръст на заплатите или ръст на заетостта, за разлика от 20-и век. "
Много от законодателството и правилата, приети през 20 -и век, действително подпомогнаха благоприятната промяна. Необходимите промени, необходими за тази икономика от 21- ви век, както желае Дейвид Уейл, може да изглеждат популярни в някои среди, особено при сегашното управление на синдикатите и работниците с ниски заплати, но точно както политиките на FDR в последно време бяха популярни тогава не се съсредоточи върху коренните случаи на проблемите и Голямата депресия продължи по-дълго, отколкото би трябвало. Именно трудовите потребности от военните години и последвалото искане, което ни последва, ни изведе от депресивната ера - макар че никой не може да твърди, че съществуват съществени и непосредствени ползи за работниците, които са намерили временни работни места поради програми FDR в сила.
Правителствените действия могат да бъдат полезни, когато са насочени и ограничени. В първото си откриване Роналд Рейгън заяви: "Бяхме изкушени да вярваме, че обществото е станало твърде сложно, за да бъде управлявано от самоуправление." Като ускоряваме драмата на д-р Вайл за напредъка, замразяваме възможностите и бъдещето на сегашното поколение да запазим умиращия модел на труда, както предупреди Рейгън. Решенията на Weil може да са имали място преди 100 години, когато профсъюзите бяха необходима част от решението, но живеем в различен икономически период. Съюзите се борят да запазят стария модел на труд и вече не са съществена част от решението; Философията на д-р Уейл за защитата им е ретроградна в технологична икономика и е неуместна и силно неуместна.
Живеем в разочарованата икономика, защото в технологичната ера е подходяща работна сила. Има по-малка нужда от труд, както някога е бил дефиниран; новият работник изисква различни умения; и има желание да работят по различен начин от работниците от миналото. Технологията намали нуждата от нискоквалифицирани работници, които д-р Уейл се опитва да защити.
- Скоро ще използваме биометрични данни, за да съкратим линиите на TSA на летищата, като по този начин подобрим сигурността, но в същото време премахваме нуждата от персонал на TSA. На летищата има по-малко служители на авиокомпании, които да ни проверяват за полетите, а същите биометрични данни, когато се използват от авиокомпаниите, ще намалят още повече този брой, като същевременно ускорят процедурите по борда на влаковете.
- Бързо сервизните и бързи ресторанти приемат таблетни поръчки, заявки за плащане и дори роботи, които хилядолетите обичат да използват и поради това изискват по-малко броячи, гърба на къщата и чакат персонала.
- Това дори не е свързано с използването на машини и роботи, за да заменят работни места, които някога са се смятали за необходими. Медицинските сестри и домашните здравни работници се заменят с нарастваща степен чрез телемедицински практики, които се използват дълго време в Африка и в основата на пирамидата, за да се справят с недостига на обучен медицински персонал.
- Дори хотели се превръщат и предлагат отстъпки на пътници, които не искат техните стаи да се обслужват ежедневно. Отдавна имаше и много време, откакто действително трябваше да се регистрирам на рецепцията на хотела, откакто дадена програма ми позволи да го направя онлайн. Малките работни места, ориентирани към по-малко умения, които досега са били на разположение на ниско образованите и нископлатените работници, намаляват с бързи темпове.
Същото нещо се случи и през последния икономически преход. Вместо да разберем основните причини за трансформацията и вместо да погледнем начините, по които правителството може да изиграе положителна роля в това да ни постави в бъдещето, д-р Weil просто се оплаква от необходимите промени в начина на използване на труда. на бедността в поколенията, ако продължим пътя на д-р Уейл.
Признавам, че д-р Вайл може да не е най-известното регулаторно име в франчайзинга, тъй като голяма част от фокуса е върху дейностите на НЛРБ и неговия главен съветник Ричард Грифин . Това е жалко, тъй като философията на д-р Уейл всъщност поражда голяма част от дебата. Ролята на Грифин в развитието на синдикатите е правилна, предвид хартата и състава на борда на НЛРБ, и е разбираема предвид работната му работа със синдикатите. Въпреки че със сигурност не съм съгласен с възгледите на борда на НЛРБ за промяна на дефиницията за съвместна заетост от пряк контрол до непряк и потенциален контрол, по-малко съм обезпокоен от действията на NLRB, отколкото тези на д-р Weil и Department of Труд .
Възможно е да се направи аргумент и със сигурност съм го направил сам, че нашият необходим фокус върху съвместната заетост всъщност може да се окаже нещо полезно за франчайзинга. Това предизвика нов поглед върху въпроса за настройването на франчайзодател и прилагането на стандартите. По време на процеса маневрирането на махалото се осъществява на контрола и ежедневното управление в някои компании, които може би са излезли от равновесие и това би могло да доведе до опасения за поемане на отговорност. Ако само имахме по-добро и по-ясно изработено определение на НБРБ за съвместна заетост, тъй като NLRB желае да напредне, няма съмнение, че франчайзингът ще може да се справи и да се развие.
През 60-те и 70-те години преминахме много подобна дискусия по франчайзинг, когато първото разкриване на франчайз беше представено. Разликата беше, че от самото начало имахме законодателна яснота относно правилата и с течение на времето тези правила дори станаха по-добре дефинирани. Ние се възползвахме в много отношения от режима на разкриване на информация, а акцентът върху съвместната заетост също може да бъде от полза. Проблемът, пред който сме изправени обаче, е, че сегашната дефиниция на Съвместния работодател е мрачна; дори и старшият адвокат на НБРБ не може ясно да определи какво наистина означава борда на НЛРБ. Тази липса на яснота на дефиницията е ненужна, несправедлива и би могла да бъде избегната, ако въпросът за първи път премина през законодателен филтър. Бордът на НЛРБ никога не е трябвало да изпълнява величината на промените, които са били администрирани административно.
Браунинг-Ферис вероятно ще продължи да доминира в дискусиите за франчайзинг. Въпреки че случаят нямаше нищо общо с франчайзинга, той се отрази на начина, по който франчайзодателите и франчайзополучателите си взаимодействат. Подкрепям усилията на IFA за преобръщане на новото определение на НСОРБ и усилията му да накарат държавите да приложат законодателство, което правилно определя независимата договаряща страна.
На практика, действителното въздействие, което решението за Browning Ferris ще има върху франчайзинга, не е непосредствено известно. Това е рядък франчайзодател, който дори би взел предвид договорните ограничения, които Браунинг Ферис наложи на своя независим изпълнител. Все пак, като стандарт, определянето на съвместната заетост на NLRB ще бъде манипулативно използвано и използвано за прокарване на привидно несвързани въпроси; виждаме това днес в действията на профсъюзите и в градовете и държавите, които се опитват да въведат дискриминационни минимални заплащащи политики.
Къде съучастяват съюзите в много от тези промени? Съюзите днес са много сериозна част от проблема и не са част от решението, както предлага Анди Стърн в интервюто си в Атлантическия океан. Синдикатите осигуряват необходимите човешки и финансови ресурси за водене на дискусията "Борба за $ 15" и правят това в опит да оцелеят, тъй като съюзите на частния сектор се провалят главно поради преминаването ни към технологична икономика.
Без профсъюзите от публичния сектор, съюзното движение щеше да умре в Съединените щати, тъй като съюзът на частния сектор представлява само около 6% от работната сила в частния сектор днес. Липсата на благоприятни услуги за своите членове и неудовлетворението им от управлението на синдикатите подхранват нейния спад. Ръководството на Съюза вярва, че оцеляването им се основава на хранените тръби, осигурени от регулаторната подкрепа, която е възможна чрез техните политически дарения. Въпреки това, дори и с агресивна подкрепа, за да дадат на синдикатите по-голяма власт да набират нови членове, тези усилия имат ограничено въздействие, тъй като тяхното членство продължава да намалява. Наскоро SEIU и Американската федерация на държавните, общинските и общинските служители обявиха стъпки към сливане, за да компенсират спада.
Подобно на акула на палубата на лодка, синдикатите запазват значително количество енергия, за да се изтръгнат и не са по-малко опасни, дори когато издигат последния си дъх. Много, ако не и всички, на усилията на съюза днес се ръководят от опита им да оцелеят: съвместна заетост; минимална заплата; борбата срещу движението на правото на труд; и борбата за предотвратяване на избора на работниците дали да се присъединят към един съюз. Тя няма да работи, тъй като синдикатите са конфигурирани понастоящем, защото там, където работниците са дали избор, значителен брой избират да скъсат връзките си както с обществения, така и с частния сектор, към който някога са били принудени да се присъединят.
Действията на д-р Уейл, НЛРБ, синдикатите и борбата за $ 15 ни доведоха до точка, която ще доведе до бедност в поколенията. Факт е, че днес има намаляваща нужда от неквалифицирани работници на входно ниво. Стремежът да се налагат по-високи разходи за труд на компаниите, които работят по-голямата част от тези работници, е нелогично. В действителност то ще има непреднамерено последствие от ускоряване на преминаването към автоматизирана технология от страна на работодателите, тъй като те се обръщат към технологията, за да изпълняват задачи, които понастоящем извършват неквалифицирани работници.
Минималната работна заплата представлява помощна лента, предназначена за различно време и за друга цел. Подобряването на идеята, че това трябва да бъде "жива заплата", е разрушително и унизително и също така тълкува ползотворни дискусии, които трябва да напредваме, докато търсим решения - някои, в които намесата на правителството може да се окаже полезна. Създателите на работни места в частния сектор имат задължението към своите инвеститори да ограничат риска до своя капитал и да спечелят възвръщаемост на своята инвестиция. Налагането на съществено увеличение на минималната работна заплата ще струва само работни места и ще ограничи икономическия растеж.
Моето родно състояние на Кънектикът е добър пример. Тя е толкова синя държава, колкото може да има; Калифорния е лилаво в сравнение. Ние сме прекомерно облагаеми, прекомерно регулирани и сме законодателно микрорегулирани в канавка. GE и застрахователната индустрия се преместват; единствените останали производители са изпълнителите на отбраната. Ние сме близо до дъното в нацията в създаването на работни места в частния сектор и икономическите инвестиции. Кънектикът се опита да фиксира бюджета си през последната година, като обложи работодателите с 1,00 долара на час на служител, ако не плащат супер-премийна минимална заплата от 15,00 щ.д., независимо от факта, че сегашната минимална заплата е 9,60 долара. Предложено бе и законодателството, с което да се наложи минимална работна седмица в някои отрасли. И двамата не успяха да минат. Новият данък върху създателите на работни места ще компенсира увеличения бюджет на социалните услуги поради безработица и безработица. Самата държава беше освободена от заплащането на по-висока заплата, според теорията, че ще наеме част от работниците от частния сектор, които са загубили работата си, за да осигурят по-добре социални услуги на хората, които са загубили работата си поради новия данък. Дори и в Калифорния тази логика щеше да накара Нанси Пелози да се изчерви. Кънектикът се превърна в най-креативната държава в нацията.
Работя в Борда за ниски заплати в щата Кънектикът. Законодателят подреждаше борда, за да гарантира, че може да бъде осигурена препоръка за увеличаване на минималната работна заплата в държавата. Членовете са всички професионалисти, като по-голямата част от състава е съставен от членове на съюза, държавни служители, адвокати и други, чийто професионален произход и вярвания естествено ще поддържат минимално увеличение на заплатите. Доскоро, когато добавихме още двама бизнесмени, аз бях единственият бизнес представител в борда. Очаквам, че през декември мнозинството от борда ще подкрепи увеличаването на минималната работна заплата - законодателно предопределен резултат.
В Кънектикът минималната работна заплата се повиши до 9,60 долара на час през 2015 г .; резултатът е ограничен икономически растеж, загуба на работни места и увеличаване на дефицитите. Вместо да намали броя на хората, които се нуждаят от социални услуги, държавата всъщност е трябвало да увеличи бюджета си, защото броят на лицата, които се нуждаят от правителствена помощ, се е увеличил. Трагично е да седнете и да слушате трудолюбиви хора, които са заловени в нископлатени позиции и не се чувстват съпричастни. Но увеличаването на минималната работна заплата няма да им осигури устойчиво облекчение, ще им струва възможности и просто ще позволи на държавата да избегне трудната задача да търси решения. Надявам се, че Съветът за ниски заплати, след като завърши с рефлексивното си мнение за увеличаване на минималната работна заплата, ще ориентира и ще разгледа дългосрочни и ефективни решения. По ирония на съдбата, единствената индустрия, която вероятно се е възползвала от увеличаването на минималната работна заплата и всички други държавни анти-бизнес разговори и инициативи, са компаниите, които заемат централни компании като GE и добре живеещите в други държави. Новото създаване на работни места в Кънектикът е близо до най-ниските в нацията днес.
Плащането на всеки работник трябва да съответства на степента на възвръщаемост, която работодателят може да получи чрез усилията на този работник. Ако повишим минималната работна заплата, ще бъдат създадени по-малко работни места за по-младите неквалифицирани работници, тъй като вместо това бизнесът ще се съсредоточи върху наемането от по-старата и по-опитната безработна работна сила. Няма да има ниско стъпало по стълбата за по-младите работници да започнат кариерата си. Трябва да инвестираме, за да помогнем на хората да се движат нагоре и след това да продължат да им помагат да постигнат просперираща кариера. Това е по-трудно от продажбата на нископлатени работници на мита, че наказването на създателите на работа ще им бъде от полза или техните семейства. Вместо да създаваме поколение безработни, трябва да започнем да се занимаваме с основните проблеми сега - защото ако не го направим, най-доброто, за което можем да се надяваме, са по-високите заплати за някои и по-високо равнище на трайна безработица, безработица и генерална бедност за останалите.
Смятам за ирония, че франчайзингът е насочен към дискриминационни минимални увеличения на заплатите. Разбирам защо се случва; синдикатите виждат организацията на работниците в самостоятелно притежавани франчайзингови фирми, като вероятно последната им надежда за оцеляване. Това, което е наистина тъжно е, че франчайзингът е най-големият треньор за работниците на входно и нископлатено работно време, които имат необходимите умения да напредват в кариерата си, и това ще е необходимо, за да могат да печелят жива заплата. За съжаление, вместо да се празнува като един от последните бастиони на икономиката, в която все още работят работници с минимални заплати, франчайзингът се атакува именно защото го правят.
Много от работниците с минимална работна заплата, които идват на изслушванията в Кънектикът, са малцинства, които работят в ресторанти, хотели и домашни доставчици на здравни грижи. Тези работни места започват да изчезват бавно. Това ме кара да се ядосвам да слушам поддръжниците на битката за $ 15, когато се опитват да ускорят мита, че минималната работна заплата може да бъде някога "жива заплата". Кой от нас може или иска да помисли за $ 15 на час работа като доходите, от които да се създаде семейство? Кога стана мода да кажа на трудолюбивите нископлатени работници, че трябва да се задоволят с това, че имат минимална работна заплата, или че трябва да обмислят минимална заплата като кариера, предназначена да подкрепи семейство? Дебатът със сигурност не е расистко мотивиран, но последствията от посоката, която предприемаме, със сигурност ще имат непропорционално и отрицателно въздействие върху малцинствата повече от всеки друг. Ние сме в състояние да създадем поколение поколения.
Нека признаем, че някои работници с ниски заплати сами по себе си могат да бъдат част от проблема, причинявайки тяхната липса на продаваемост за по-високоплатените работни места, поради липсата на образование, обучение, умения, история на труда и други фактори. Но повишаването на минималната работна заплата до ниво, което не е икономически изгодно за бизнеса, не прави нищо за решаване на тези основни проблеми. Можем да обосновем дискусии относно регионалните различия в минималните заплати, обучението или заплатите на студентите, но нека първо признаем, че това са само начини да се направи лошо решение само малко по-политически по-приятен. Единият магически куршум не е възможен; Решенията на FDR отпреди 80 години не бяха ефективни и няма да работят сега.
Топ 25 на Fortune 500, оставяйки Walmart от този клуб, имат "печалба на работник" от $ 124,588.00. Това са компании, които са предимно банки, телекомуникации, нефт и газ и технологични индустрии и обикновено не се нуждаят от нискоквалифицирани работници с минимални заплати. Сега смятайте, че за 14-те франчайзодатели, включени в Fortune 500, средната им печалба на работник е $ 5,625.00. Това са компании в ресторанта и хотелиерската индустрия, а тези видове отрасли имат нискоквалифицирани работни места в САЩ и които най-малко могат да си позволят увеличение на разходите си за труд. Трябва да спрем глупостите, в обсъждането на работниците с ниски заплати, че всички предприятия са едни и същи. По-скоро трябва да съсредоточаваме усилията си върху намирането на начини да се даде възможност на нископлатените работници да придобият необходимите умения, за да работят за компаниите, които могат да си позволят да плащат по-високи заплати. След няколко години ресторантите, търговията на дребно и хотелиерството няма да имат нужда от толкова, колкото сега, така че времето не е на наша страна, за да намерим решение.
Няма аргумент, че липсата на устойчив годишен доход има и ще продължи да оказва отрицателно въздействие върху значителна част от семействата в нашата страна. Това е сериозен проблем за всички нас. Това обаче не е достатъчно, за да се постигнат краткосрочни решения, които да окажат отрицателно въздействие върху дългосрочните цели. Рискът е твърде висок и решението, което трябва да постигнем, трябва да бъде устойчиво, като същевременно се посрещат непосредствените нужди на нископлатените работници в рамките на значително ограничаващите ресурси на правителствения и частния сектор. Нека разгледаме няколко възможни начина:
- Социалните услуги все още ще бъдат от съществено значение за нископлатените работници да живеят. Правителството трябва да си партнира с частно предприятие, да е по-добре квалифицирано да работи ефективно и да търси начини за подобряване на разходите за предоставяне на социални услуги. Въз основа на свидетелствата, които чух, би трябвало поне да можем да осигурим социалните услуги с достойнството, което получателят има право да получава.
- Трябва да спрем да наказваме нископлатените работници, които получават социални услуги, и вместо това да ги възнаграждаваме, когато започнат да печелят повече, вместо да ги наказват със загубата на социални услуги, които те ще се нуждаят от известно време. Премахването на обезщетенията е пречка за нископлатените работници, които се движат нагоре по стълбата.
- Трябва отново да станем про-бизнес и да започнем да премахваме всяка бариера, която задържа създаването на работни места и наказва създателите на работни места.
- Със сигурност трябва да отхвърлим изкривената икономическа философия, продиктувана от д-р Уейл, DOL и NLRB. В една технологична икономика и променяща се култура, подхранвана от хилядолетното поколение, независимите изпълнители в една концерна икономика ще станат норма. Няма нищо лошо в нашето напредване да се случи това.
- Трябва да започнем да правим неща, за да помогнем на нископлатения работник. Трябва да инвестираме в обучение, за да им помогнем да получат работа на входно ниво, а след това да им оказваме постоянна помощ, за да им помогнем да напреднат в кариера при по-високи заплати. Частният сектор в областта на франчайзинга играе ролята си. Сега е моментът публичният сектор и синдикатите да направят своя справедлив дял.
- Трябва да гарантираме качествено образование и да започнем да измерваме резултатите на училищата и учителите, точно както частният сектор прави при измерването на резултатите на своите работници. Твърде често нископлатените работници не разполагат с основните умения, необходими за наличните работни места, а предоставянето на тези основни положения се поема от компаниите, създаващи работни места. Необходимо е, обаче, да се дадат на студентите нужното обучение и способности в един технологичен свят, а не да ги оставят на неквалифицирана работна ръка, както изглежда изглежда, че текущите ни образователни програми правят.
- Трябва да увеличим възможностите за квалифицирани търговци, като подобрим обучението им и започнем да предоставяме ранно професионално консултиране в засегнатите общности. Това някога е било историческата роля на синдикатите, докато не започнаха да съсредоточават ресурсите си в политически дарения, за да подкрепят провалените си бройки.
- Съюзите са основна част от проблема и трябва да бъдат трансформирани. Синдикатите са класа на защитени доставчици, които не са съвпадали другаде в нашата икономика. В частния сектор клиентите имат избор къде искат да пазаруват и дори имат избор да определят дали искат изобщо да имат продуктите или услугите. Членовете на Съюза нямат този избор и са принудени да се присъединят и да плащат вноски, ако искат да работят за много компании или държавни агенции.
Повечето членове на синдикатите никога не са имали възможността да ратифицират съюза, към който са принудени да се присъединят, тъй като ратификациите се извършват преди 50 до 60 години от работници, които отдавна са се пенсионирали или са преминали. На членовете на Съюза трябва да се даде възможност да назначават ежегодно своите синдикати, като по този начин ще възстанови баланса в трудовата индустрия и ще принуди синдикатите да се адаптират към нуждите на своите членове и да станат част от решението. - Трябва да проучим дали профсъюзите в обществения сектор са полезни, подходящи и трябва да продължат. Прегледът на евентуално объркване на това, което кметът на Вайгнер в Ню Йорк започна преди десетилетия, е нещо, което трябва да се има предвид. Голяма част от федералния, държавния и местния бюджетен дефицит изчерпват способността ни да финансира подобренията в икономиката и се дължат на добавените разходи и трудовите правила, наложени от синдикатите от обществения сектор. Адаптирането на правителството към използването на концерна, както частният сектор прави, е практически път за разглеждане.
Трябва да престанем да атакуваме частния сектор за нашите икономически проблеми и да търсим устойчиви решения, които да помогнат на прехода на нископлатен работник в технологичната ера. Тези работници са гръбнакът на много от нашите общности и заслужават нашата помощ. Всички, които увеличават минималната работна заплата, ще продължат проблемите си и ще гарантират бедността в поколенията. Можем да направим по-добре и сега трябва да го направим, като разгледаме проблема с приоритет.