Голям инструмент за връзки с обществеността
Четири години по-късно е избран за президент.
Реториката дава на обществените фигури инструментите за избягване на грешки и съдебни успехи. Аристотел, Платон и други велики гръцки мислители са най-известните студенти по реторика. Идеите, идентифицирани от тези стари майстори, са основите на комуникационния инструментариум, който всеки модерен обществен представител и професионалист в сферата на връзките с обществеността трябва да донесе на всяка работа, независимо дали става въпрос за публикуване на книга или за провеждане на пресконференции за кампания в Белия дом.
Аристотел организира изкуството на риториката на три части:
Етос е как вашият характер като говорител или писател засяга аудиторията. Например, ще бъдете по-ефективни да убедите аудиторията си да превключвате на повторно използваеми пазарски торбички и да намалите или елиминирате използването на пластмасови торбички, ако можете да установите своя опит по темата. Ако сте биолог, който изучава влиянието на изхвърлената пластмаса върху дивата природа, това ще помогне да се установи доверието на публиката. Също така можете да се отнесете към ежедневието, като споделите свои собствени примери за това, как преминаването към многократно възпроизвеждащи се торбички повлия на вашите пазарни навици.
Патос е как емоцията играе роля в речта и аргументите. Следвайки същия пример, можете да започнете речта си, като покажете на аудиторията си влиянието на изхвърлените пластмасови торбички в дивата природа. Изображенията и описанията на големите животни, които страдат след консумирането на торбичките или по-малки животни, които се улавят или заплетени в тях, могат да повлияят на вашата аудитория и може би ги вдъхновят да променят навиците си.
Логосът е как структурирате аргумента и използването на логиката. Помислете за реда, в който въведете информацията в примерите по-горе. Първо, покажете на аудиторията си защо сте експерт по темата. След това обжалвайте емоциите си и ги убедете, че има проблем. И накрая, им покажете, че има практическо решение и как те могат да бъдат част от него.
Той също така идентифицира три вида дебати :
Миналото или съдебното дело се занимава с определянето на факти и възлагането на вина или невинност. В контекста на политически дебат това може да включва кандидат от една политическа партия, като твърди, че например, лошата икономика е породена от политиките, които в миналото са влезли в сила от противника или политическата партия на опонента му.
Настоящето е загрижено за ценностите, похвалите и вината, както и за правилното и неправилното. Този подход би могъл да включва кандидата от горепосочения пример, като твърди, че той е правилният човек за оправяне на икономиката, защото той е най-заинтересован от най-добрите интереси на неговите избиратели. Той може също да обвини опонента си, че е по-загрижен за външни влияния, като лобистите, отколкото за неговите избиратели.
Бъдещето е делиберационно и се фокусира върху вземането на решения за това какво да правим в бъдеще. Тук кандидатът излага решението си. Той подробно разяснява плана си и обяснява защо е най-добрият вариант за подобряване на икономиката.