Друго утаяване на Уолстрийт
Републиканския сенатор Фил Грам помага да се напише и приеме законът Gramm-Leach-Bliley от 1999 г., който отмени Закона за стъкло-стегала. Друг ключов играч бе дългогодишният председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, който също беше шампион на дерегулацията на банките.
След отмяната на Glass-Steagall, алчността бе спечелена от предпазливост и банките поемат твърде голям риск от парите на вложителите си. Между 1999 г. и 2008 г. Уолстрийт стана по-малко като легендарния финансов район и по-скоро като Las Vegas Strip. Дори регулирането, което все още съществуваше, изглежда не работи.
Законопроектът за финансовата реформа, изтъкнат от администрацията на Обама, е, първо, за предотвратяване на друг колапс на фирмите от Уолстрийт и до известна степен за ре-регулиране на финансовата индустрия.
Деривати, секюритизация и жилищния балон
Пазарът на жилища, преди Голямата рецесия, се движеше напред и кредитополучателите, които всъщност не можеха да си позволят големи жилищни ипотеки, взеха назаем пари.
Големите банки обединяват тези ипотеки в пакети от ценни книжа или деривати, наречени суапове за кредитно неизпълнение, които стават токсичните активи, за които по-късно ще чуем толкова много. Пазарът на деривати не е регулиран, така че банките могат да изрежат и подреждат тези ипотеки в пакети от деривати по всякакъв начин, по който искат.
Влез отново в сенатор Фил Грам. През 2000 г. сенатор Грам въведе разпоредба в приетия закон, Закона за модернизация на стоковите фючърси, който изключва суаповете за кредитно неизпълнение от регламента.
Идеална буря последвала феномен, наречен нискорискова ипотека. Дори онези хора, които наистина не отговаряха на изискванията за големи ипотеки, започнаха да бъдат одобрявани за тези ипотеки. Ипотека на национално ниво и неговият основател, Анджело Мо Mozilo, беше един от най-големите нарушители. Традиционното разкриване, изисквано от кредитополучателите, не беше задължително, а Countrywide правеше ипотеки за почти всеки, който влезе във вратата. Дик Фулд, който е бил начело на Lehman Brothers, когато се провали, инвестира огромни суми в ипотеки за високорискови инвестиции, както и правителствените агенции Fannie Mae и Freddie Mac. Fannie Mae и Freddie Mac по-късно бяха спасени заради това решение. Lehman Brothers е един от най-големите неуспехи на финансова фирма в историята.
Дори домашните строители са се захванали с деянието. Те продаваха къщи толкова бързо, колкото биха могли да ги построят, а някои помогнаха на потенциалните собственици да получат ипотеки, като лъжеха за квалификациите си.
Постепенно заемополучателите на подкупи започнаха да се просрочват от ипотеки, които не могат да си позволят на първо място.
Той постави банките, които държаха големи количества от тези ипотеки в лошо финансово състояние, тъй като претърпяха стръмни загуби в кредитните си портфейли.
Спасяването
За да се стабилизира най-голямата от фирмите от Уолстрийт, от страх от техния провал, бе създаден фонд за спасяване от 700 млрд. Долара, скандалния фонд TARP. Причината за TARP бе, че отдаването под наем на някои от по-големите фирми, като Citigroup и AIG, няма да доведе до дестабилизиране на икономиката. Настоящият законопроект за финансовата реформа оценява по същество данък върху големите фирми, създаващи фонд за използване, ако някой от тях стане нестабилен. Това е една от ключовите точки на несъгласието в законопроекта за финансовата реформа.
Предложеният законопроект за финансовата реформа също така поставя изисквания за капитала и ликвидността на големите банки - изисквания, които преди са били определени съгласно отменения Закон за стъкло-стегала.
Той също така уточнява, че големите банки не могат да имат съотношение дълг към собствения капитал от повече от 15 към 1. При сривът на Уолстрийт съотношението дълг към собствения капитал на много от големите банки е много по-високо от това.
Агенциите за кредитен рейтинг и съществуващите правила
Съществува известна регулация по отношение на банките и други финансови институции, въпреки че законът Glass-Steagall беше отменен. Трябва да попитаме обаче къде са тези регулаторни агенции по време на това разпадане. Например Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) има правомощието да поиска по-добро оповестяване на процеса на секюритизация на суаповете за кредитно неизпълнение. Под бившия директор Крис Кокс не го прави.
Федералният резерв и Федералната корпорация за гарантиране на влоговете (FDIC) регулират търговските банки или банките на дребно. Къде бяха те, когато тези банки правеха съмнителни ипотечни заеми за кредитополучатели с по-ниски лихви?
Други регулаторни играчи са агенциите за кредитен рейтинг на облигации, които облигации, емитирани от големите банки. Има три основни рейтингови агенции - Moody's, Standard and Poor's и Fitch Ratings. Те дадоха на големите банки, които поставят тези пакети заедно, най-високите си кредитни рейтинги, въпреки че токсичните активи, съдържащи кредитните пакети, бяха изключително рискови. Разбира се, агенциите за кредитен рейтинг се изплащат от банките, които ги наемат и които изглежда извикват конфликт на интереси. Оттогава се говори за национализиране на агенциите за кредитен рейтинг.
Етика и корпоративно управление
Една от оплакванията е, че големите банки на Уол Стрийт не са прилагали финансова етика . Вместо да практикуват предпазливост с парите на вложителите, големите банки залагат срещу клиентите си, използвайки рискови суапове за кредитно неизпълнение по време на кризата с жилищните ипотеки, за да преследват краткосрочната рентабилност.
Краткосрочната рентабилност не трябва да бъде целта на която и да е фирма в капиталистическото общество. Публично търгуваната фирма трябва да задоволи акционерите. Акционерите са удовлетворени чрез увеличаване на цената на акциите на фирмата. Изглежда, че големите банки на Уолстрийт забравиха това преди и по време на срива на Wall Street. Компонент на максимизиране на богатството на акционерите е социалната отговорност. Ако големите компании не са социално отговорни, в дългосрочен план те няма да увеличат цената на акциите си, а акционерите няма да искат да притежават акциите си. Това точно се случва с големите банки в момента.
Учебните програми на университета вече се променят поради финансовата криза. Бизнес училищата поставят по-силен акцент върху бизнес и финансовата етика. Може би, ако в миналото е имало по-голям акцент върху етиката в бизнес учебните програми, би имало повече финансови мениджъри, които да разберат какво означава етика.
Ще бъде интересно да се види как финансовата реформа се разклаща на пода на Конгреса. Трябва да се възстанови някаква форма на регулиране на банките, за да се върне под контрола рисковото поведение на големите банки. Има място за деривати в нашата икономика, но това не е в нашите банки.