Почти всичко казано за рециклирането е погрешно, според Майкъл С. Мюгър в "Рециклиране: може ли да бъде погрешно, кога се чувства така? Той не се стреми към стойността на рециклирането, за да възстанови ценни ресурси. Фокусът му е върху прекалено опростеното икономическо мислене, когато става дума за рециклиране и управление на твърди отпадъци .
Той започва с два основни аргумента, които той казва, че са неверни:
1. Всичко, което може да се рециклира, трябва да се рециклира. Така че трябва да бъде целта на регулирането: нулеви отпадъци.
2. Ако рециклирането направи икономически смисъл, пазарната система ще се погрижи за нея. Така че не е необходима регулация, а действията на държавата са вредни.
Munger отбелязва, че ако и двамата са верни, разискването ще приключи. Той подчертава, че обществото трябва да рециклира ресурси, но не трябва да рециклира боклука. Рециклирането на боклука излишно използва ресурси.
"Рециклиране, включително разходите за събиране на отпадъците в малки, смесени количества, транспортиране на отпадъците до съоръженията за обработка, сортиране, почистване, преопаковане и транспортиране на отпадъците, често на големи разстояния, на пазар, който ще купува стоката за някаква реална употреба е почти винаги по-скъпа от депонирането на същите отпадъци в местно съоръжение ", отбелязва той.
Едно от ключовите усложнения е, че развитите страни имат тенденция за недостатъчно пространство за депониране на отпадъци, за да помогнат да се разубеждават незаконния дъмпинг. Субсидирането е необходимо, но води до предизвикателства по отношение на това как ефективно да се определи какво трябва да се рециклира и какво трябва да се изхвърли. Тъй като нивата на депониране на отпадъци са субсидирани, можем да хвърлим в употреба използваните опаковки или стоки, които всъщност биха могли да бъдат по-рентабилни за изпращане в депото.
С други думи, истински пазарно ориентирано решение може да не работи, защото сме субсидирали евтиния дъмпинг.
Рециклирането, включително разходите за събиране на отпадъците в малки, смесени количества, транспортиране на отпадъците до съоръженията за обработка, сортиране, почистване, преопаковане и транспортиране на отпадъците, често на големи разстояния, на пазар, който ще закупи стока за някаква реална употреба, е почти винаги по-скъпо от депонирането на същите отпадъци в местно съоръжение.
Тъй като икономиката на рециклирането срещу дъмпинг е помрачена от субсидиите за депониране на отпадъци, той твърди, че обществото преследва "втори най-добър" вариант на "използване на морален събор, привличащ обществения дух, а не към личния интерес на гражданите". гледната точка е, че рециклирането винаги е най-доброто нещо, независимо от цената. Munger се основава на няколко примера за своеобразно поведение, които следват тази тема: домакините, слагат използваните контейнери в съдомиялната машина, за да ги почистват от остатъци преди рециклирането, когато разходите за миене на съдове превишават нетните приходи или добрите граждани на Сантяго де Чили, изгарящи бензин, тъй като те празнуват колите си за няколко минути в събота сутрин, за да направят опашка до местния депо за рециклиране.
Понастоящем Munger отбелязва, че никой не отговаря или не носи отговорност за изхвърлянето на опаковките и правителствата правят всичко възможно, за да се справят с проблема. Решението, предлага Munger, е да се отклони от капана на моралните императиви и вместо това да се съсредоточи върху пазарни стимули. "Организациите с най-евтините средства за въвеждане на промяна и които имат последната възможност да преразгледат опаковките от всякакъв вид, независимо дали са течни, хранителни продукти или микровълни, са производителите и дистрибуторите на продуктите, които купуваме", пише той , като се аргументира за разширяване на отговорността на производителя . Подобен подход би насърчил използването на ефективни пазарни стимули и по-добри резултати по отношение на управлението на отпадъците.
Статията на Munger, "Рециклирането на индустриалния комплекс", е публикувана в Северния щатски вестник.