Това е вярно не само по отношение на дрехите втора употреба, но и от люлката до гроба на модния жизнен цикъл . От своя страна износът на рециклирани облекла в развиващите се страни за повторна употреба е важен компонент на индустрията за рециклиране на текстил . Един от въпросите, които оказват влияние върху тази практика, е дали тя ще бъде или ще бъде забранена от народите за внос.
Хората може да не осъзнаят, че когато даряват употребявани дрехи в страни като Съединените щати или Великобритания, мнозинството ще намери пътя си на чужди пазари. Великобритания, която генерира втория по големина обем на използваните дарения за облекло след САЩ, вижда само 10-30% от дрехите втора употреба, продавани в тази страна. Водещите експортни дестинации включват Полша, Гана, Пакистан, Украйна и Бенин.
В основата на проблема е определянето дали местната индустрия за облекло е повредена от вноса на евтино използвано облекло от развитите страни.
В крайна сметка това е въпрос, който се подкрепя от асоциациите на производителите на текстил от името на дружествата-членки и един от международната търговска политика, който засяга перспективите за износ за участниците в отрасъла за рециклиране на облекло.
Проучване, публикувано от Oxfam, показва, че въпреки вредите, причинени на цялата индустрия за производство на текстил, вносът на дрехи втора употреба (SHC) е цялостна полезна практика.
Според проучването:
- Докато второто облекло представлява само много малка част от глобалната търговия с облекло, то представлява повече от 30% от вноса и над 50% от обема на вноса на облекло в много държави от юг от Сахара.
- SHC предоставя ясни ползи за потребителите. В случая, над 90% от гананите купуват SHC.
- Вносът на SHC осигурява прехраната на стотици хиляди хора в развиващите се страни, като се позовава на заетостта на 24 000 души само в Сенегал.
- Докато вносът на SHC е допринесъл за ерозията на промишленото производство на текстил / облекло и заетост в Западна Африка, те неизбежно биха били жертва на все по-евтиния внос от Азия, който се конкурира с местното производство
Изследвания на германското министерство за икономическо сътрудничество и развитие (BMZ) и Швейцарската академия за развитие (SAD) също подкрепят международната търговия със SHC. Тези последни проучвания показват, че вносът на дрехи втора употреба за развиващите се страни осигурява нетна полза за народите на вноса.
Предвид евтините им трудови групи, развиващите се страни като Камерун, Гана, Бангладеш и Бенин могат да произвеждат висококачествени облекла ефективно и да изнасят в развитите страни. Мнозина не могат да си позволят ново облекло, така че вносът на употребявани дрехи осигурява достъпно облекло за ежедневна употреба.
В допълнение, вносът на такива дрехи създаде нова индустрия за внос и продажба на домашно облекло, включваща входяща логистика, транспорт и търговия на дребно на пазари и други търговски обекти на дребно. В тези страни 60-80% от закупеното облекло е от използвания сорт.
От гледна точка на това, че вносът на облекло не навреди на местната промишленост, не се провежда универсално. Проучването на Oxfam показва, че някои държави трябва да гледат на гъвкави ограничения на вноса, които са желателни за насърчаване на специфични вътрешни компетенции. Нации като Етиопия, Южна Африка и Нигерия забраниха вноса на употребявано облекло и някои други африкански страни, включително Руанда, Уганда, Танзания и Гана, понастоящем обсъждат ограничаването на вноса на употребявано облекло с надеждата да предоставят на местните производители на облекло по-добри възможности.
В обобщение, изследванията твърдо показват, че износът на дрехи втора употреба е положителна търговска практика както за страните износителки, така и за страните вносители, макар че шепа държави приемат различна гледна точка.