Примерът на карарския мрамор
Пантеонът и колоната на Траян в Рим са построени от Карара Мрамор. Известна поговорка на Август е: "Намерих Рим град с тухли и го оставих като град от мрамор" ("Marmoream relinquo, quam latericiam accepti") .
Много скулптури от Ренесанса (Давид от Микеланджело, сред много други) също са издълбани в мраморни блокове, извлечени от кариерата на Карара.
Самата дума "Карара" е направена от келтската "кайра" или нейната лигурска форма "кар", и двете означават "камък" . Двойният съгласна R вероятно ще дойде от френския "Carrière" (кариера). Благодарение на своята античност и големина на производството Carrara е перфектен случай за всеки, който иска да проучи еволюцията на техниките за извличане на мрамор през вековете.
Римският период
Римците наричат карарския мрамор marmor lunensis ("мраморът на Луни"), поради това, че е натоварен на кораби в пристанището Luni, в най-източния край на региона на Лигурия в Северна Италия.
Работата по извличане, основно ръчно, се извършва от работна сила, която до голяма степен се извършва от осъдени на принудителен труд, роби и християни. Първите миньори експлоатират естествените пукнатини на скалата, където се вкарват смокинови дървени клинове и се надуват с вода, така че естественото разширение да доведе до отделяне на блока.
За блокове с фиксиран размер, обикновено с дебелина 2 метра, римляните са използвали метода на "панела", практикуващ в избрания блок, дълбочина 15-20 см, в която са вмъкнати метални длето. След непрекъснато удара блокът беше най-накрая отделен от планината.
Използването на черен прах: не е такава добра идея
Използването на черния прах стана част от техниките за извличане на мрамор от Карара през 18 век.
Апенинският пейзаж премина дълбока промяна. Голямото натрупване на отломки (наричани "раванити" ) показва колко силно са били засегнати мраморните находища от използването на експлозиви.
Техниките за извличане на декоративни камъни носят своята специфичност, където "първата грижа е да не се поврежда скалата по време на извличането, което би я направило неподходящо за по-нататъшна употреба", както вече беше споменато в предишна статия.
Спираловидната жица: истинска революция
Истинската революция на техниките за извличане на мрамор се състоя в края на 19-ти век с изобретяването на спираловидната жица и проникващата ролка. Техниката се основава на стоманена тел с диаметър от 4 до 6 милиметра, комбинирана с абразивното действие на силициевия пясък и обилно количество вода като смазващо вещество.
Спираловидният проводник е непрекъсната линия от опъната стомана, която се движи със скорост от 5 до 6 метра в секунда и разрязва мрамора със скорост от 20 сантиметра в час. Използването на тази нова техника почти заменя употребата на експлозиви и определя видимата промяна в ландшафта. Планината започва да се прерязва буквално с прецизност, създавайки сюрреалистични пейзажи, направени от огромни полета от стъпала и платформи, наречени "piazzali di cava" .
"Диамантно рязане на въжета е измислено в Англия през 50-те години на 20-ти век, първоначално от диамантени галванизирани мъниста, нарязани на многопластов стоманен кабел. През последните 30 години значителна разработка (от Diamant Boart, между другото) усъвършенства концепцията, в кариерите Карара мрамор в Италия ", пише Шейн Маккарти в забележителна статия за разфасоването на диамантени телове (Queensland Roads Technical Journal, март 2011 г., стр. 29-39) .
Диамантно рязане на тел се използва още днес в мраморната индустрия, особено в Карара. "Диамантно пробиване на трион изисква първоначално пробиване на две перпендикулярни отвори (една хоризонтална в основата на пейката и вертикална от горната част), които отговарят на размера на блока за рязане.
След това кабелът се завърта с машина, поставена на релси. Чрез завъртане кабелът прокара скалата. Машината се придвижва постепенно по релсите, така че кабелът да се опъне до края на рязането. Тази техника е широко използвана, тъй като позволява калибрирани и лесни за преработка блокове с остри ръбове ", както е описано подробно в моята неотдавнашна статия за специфичните особености на каменните кариери.